+ След откриването на културен клуб в Битоля на името на Иван Михайлов – какво се случи...

Евтим ЦВЕТКОВ

„Може и да съм идеалист, но вярвайте ми, не съм толкова далеч от реалността – имам много приятели в РСМ, прекрасни и интелигентни българи, от тях са ми повечето впечатления за атмосферата и живота там. Може и да съм „националист”, но не с онова съдържание, което може би се влага обикновено в това понятие – не съм ксенофоб, не съм и „патриотар”, не отричам на никого правото на самоопределение и свободен живот и съвест”.

Освен това - не бих искал и някой да посяга или отрича самосъзнанието на моите приятели българи в Македония, които са едни страдалци в собствената си земя, прекрасни патриоти, които са анатемосвани и тероризрани като „предавници”, без право на развитие и самосъзнание за собствения им род, преследвани за всяка своя проява или мнение за това какви са.

Това написах до един мой приятел, който ме обвиняваше в някои грехове, без да ме познава достатъчно. Поводът беше негова критика, че „България е подбрала неправилно и неуместно името на революционера Иван Михайлов, което да носи новооткрит в Битоля български кулутурен клуб. Който дори сравняваше избора на това име с евентуално слагане на име Йосиф Тито н македонски клуб в България...

След което уточних допълнително: България няма нищо общо с именуването на този център в Битоля на името на Иван Михайлов. Там има местно българско сдружение със същия патрон, което само си го е избрало. А евентуалното искане от страна на България да се промени Иван Михайлов с друго име, би било глупава, недопустима намеса в тяхната работа, в обществената им дейност и суверенен избор.

Много се надявам, също така, че няма още дълго Македония да е „затворена” за нас, там просто трябва да спре антибългарската истерия на тема „фашизъм”, „татарство”, „монголство” и пр. сръбски постулати, налагани твърде дълго в съзнанието и живото на хората. Смятам, че не трябва да измисляме топлата вода, а просто да подкрепим българите в Македония и никога повече да не ги изоставяме на произвола на комунистическо-сръбската власт там. Нека просто се смирят малко, като кандидати за нещо, и да изпълнят договорите, под които се подписват. В случая не става дума за „два народа”, това също е грешка, а за един български народ – фактът на избора на името на Иван Михайлов от сънародниците ни там, е красноречиво. И ние не можем да се бъркаме в избора им. И каква „провокация” от страна на държавата ни? Има ли нещо по-нормално в това един премиер да се отзове на покана от българи в друга страна при откриването на даден клуб?

Но да, има „чужда народопсихология” там. И тя е на онези, които с десетилетия газиха с ботуши българската народност в Македония, за да я изтрият от лицето на земята - така, както изтриваха всеки надпис, било от камък, било от хартия, където се споменава българин, българско... Това е „чуждата” народопсихология, която ние така или иначе сме приели и признали с признаването на държавата. Но не може вечно да стоим наведени пред тяхната наглост и агресия срещу запазилите българското си самосъзнание хора там. Това вече е недопустимо и неевропейско! Просто трябва да застанем зад нашите българи там и да ги подпомагаме, а не да им пречим и да ги отричаме, както правеше държавата около 80 години.

Сравнявате Иван Михайлов с...Йосип Тито?

Недопустимо и много странно – Тито е хърватин и югодиктатор, който няма нищо общо с Македония, освен терора, който въвежда като държавна политика за изтребване и асимилация на българите в Македония; Иван Михайлов е българин до мозъка на костите си, революционер и писател с множество книги, преследван и анатемосван както от българските, така и от сръбските комунисти, и чието име в случая се взема за патрон на едно българско сдружение и техен културен център, като символ, за да продължат неговото дело в борбата за своята идентичност и култура.

(Бр. 7/2022 на „Златоградски вестник”)