Ефим УШЕВ

„Вземам думата” след един пост наскоро на проф. Ани Кочева, която между другото отбелязва, че според наратива в РСМ днес, „...глаголицата и кирилицата идват от македонските земи, т. е. ние пишем с македонски букви; "македонският език" е най-старият славянски език, средновековната глаголическа и кирилска книжнина е македонска; богомилството се заражда в македонските земи и т. н., и т. н., а ние тук сме татари и уногундури, в по-добрия смисъл "мешани", а в най-добрия - асимилирани и българизирани македонци. Автор на този "наратив" е академик от МАНУ-Македония”.

Когато ги слушаш такива хора, веднага разбираш каква идеология и държавна политика се е изсипвала върху главите им. Това ми напомня и идентичните случаи с т. нар. „помаци” от Ксантийската и Гюмюрджинска част на Родопите, с които се срещам.

Приятел от едно златоградско селце в Гръцко ми разправя как веднъж, когато отишъл да купува добитък в Леринско, останал много учуден, че там хората говорят на „помацки”. „Врить там думат на помацки, всичко им са сетам що лафят”, разправя ми човекът.

После минал и във Воденско – пак същото. Питал някои там помаци ли са, казали му не, тук такива нема, помаците са към Ксанти.... И си казал: „Ве на мене не мойте ми казва де са помацине, я оттам идам. Ам ми кажите оти думате като помацисе, пък сте християне...” Казал си още човекът, че „сва помацкосо думене било голема работа – дето идиш, врит ти са сетат” (Бел. ред.: Където и да отидеш, всички те разбират).

Един друг ми разказва как при първото му идване в България (след отварянето на златоградското ГКПП преди десетина години) се объркал и питал хората откъде знаят „помацки”... „Дето и да ида в Булгърия – врить помацки думат. Питам ги ал са помаце, не, викат, българе сме, помаци има другаде”.

Всеки да си прави изводите какво се изсипва около нас, как с десетилетия се обработва исконно българско население, за да стане някакво друго, а не каквото то е всъщност. Та и това е едно отражение от гръцката политика по усиленото творение на „език” на основата на родопските говори на юг от нас. Затова правиха и издаваха „Помашко-гръцки” речници и „граматики”, правят научни конференции, на които събират учени от цяла Европа, за да им обясняват какви „елински” езици имат все още в гръцките Родопи.

Всъщност това, което правят и в Македония от стотина години сърбите, същото го практикуват гърците. Само че едните учат как всичко в тоя свят е „македонско”, а другите си умират да обясняват как всичко там е „елинско”...

И много им е лесно, разбира се, защото я няма България вече стотина години, която да каже какво е всъщност – на запад сакън, да не ядосаме сърбите, на юг – сакън, да не докачим гърците, че са „много чувствителни на тази тема”...

И така, докато всичко и в Родопите, и в Македония се скапва!

„Ей, бугарино...”

Слушах Бойко Ноев тези дни по БНР - как казва, че в РСМ е забранено да си българин. Което е най-краткото описание на проблема между двете страни. 

Пак според Ноев, в РСМ вече десетилетия тече процес на дебългаризация. С всички възможни, а и невъзможни средства. И затова може би си припомних думите на един приятел от Битоля, с когото често разговаряме.

Тук по стара сръбска традиция не признават, че има българи, казва ми Алекс. Независимо как се идентифицират хората, независимо, че за всички комшии е известен българският им произход, за властите, а и за обичайния гражданин македонец, българи в РСМ няма и това е! Но не само „няма”, а и да си българин си преди всичко втора ръка човек, предател и пр. И само ако трябва да те обидят, или за да ти покажат, че си по-низш от тях, се обръщат към теб с думата „бугарин”. (Така, всъщност, както е и от другата страна, в Гръцко, където думата „българин” е записана в гръцки тълковен речник на обидните изрази)...

И веднъж се получава много комично, разказва Алекс. - Вървя си в квартала, разхождам се, а отзад чувам един с бастун ми подвиква: „Ей, бугарино! Нема бугари в Македония, нема бугари!”

(Бр. 6/2022 на „Златоградски вестник”)