Новини

Юбилеи, юбилеи...: Поглед отново за годишнините на Златоград през 2022 и нататък

Sunday, 23 October 2022 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ 190 г. установяване на Килийно училище? 170 г. Взаимокласно училище? Или 65 г. от учредяването на гимназия в града – какво празнуваме през месец май 2022-а?

 

Ефим УШЕВ

 

 

Тази година златоградската гимнази „Антим I” има един немалък юбилей – навършва 65 години от учредяването си през 1957 г., а от есента на същата година е събран и започва обучението си първият ѝ гимназиален клас. Това е поводът сега, в навечерието на този наш училищен и просветен празник, да разгледаме и предсавим два документа, останали неизвестни до днес за нашата общественост.

 

Пред мен е Заповед № I-1171 на някогашното Министерството на просветата и културата, в която четем, че въз основа на Параграф 3 от Правилника за общообразователните училища, се разрешава да се открият от 15 септември 1957 г. нови средни учлища в следните селища: Русе, Варна, Димитровград, с. Темелково, Димитровско, в гр. София, Коларовградски район, в гр. София, Сталински район.

По-нататък в същата заповед се продължава с обявяване откриването на нови гимназии в следните селища: Втора гимназия в гр. Плоовдив, Турска гимназия в гр. Нови пазар, в гр. Павликени, гимназия в гр. Плевен, в гр. Кърджали и в гр. Мездра.

Освен това – трансформират се в гимназии и средни следните училища:

. Начално училище „Неофит Рилски” в гр. София, Благоевски район – в гимназия и две основни училища;

. Начално училище „Стефан Караджа” в гр. София, Пети район – в средно училище „Стефан Караджа” № 106;

. Първо средно училище в гр. Враца – в гимназия и основно училище;

. Средното училище „Антим I” № 23 в София – в гимназия и основно училище;

  1. Основното училище в гр. Златоград – в средно училище, за сметка на закритото средно училище в с. Петково, Смолянско.

 

Подписът под тази историческа за Златоград заповед, е на зам.-министърът тогава проф. Асен Киселинчев, а датата: „София, 29 юни 1957 година”. Същата и днес може да се открие в Централния държавен архив, Фонд 468, Опис 1, Архивна единица 24, Инв. № 196,б. Но това, разбира се, е резултатът, завършекът след онази велика двудневна софийска „одисея” на група златоградчани от 1956 г., която някога разказа пред току-що проходилия Златоградски вестник, участникът в тази група Здравко Ушев. Разказът му с всички подробности бе публикуван в бр. 33/1990 г. на същия вестник, но включен по-късно и в том I на книгата в четири части с материали за историята на Златоград и околията му, чието общо заглавие бе „Златоградски страници” (2015-2020). Заглавието му и на двете места е: „Разказ за това как беше издействана гимназията в Златоград в края на 50-те години на ХХ век”.

Цитираната по-горе Заповед № I-1171, обаче, която за първи път излагаме в пълния ѝ вид, е от 1957 г., месец юни. И при „одисеята” по издействането ѝ предната година тя е обещана от чиновниците в министерството само устно пред просителя Здравко Ушев – че следващата година ще бъде получена в общината. Затова изпълненият с традиционно недоверие към администрацията златоградчанин настоява за предварителен документ, с който той да свидетелства при завръщането си в Златоград, че наистина работата по откриването на гимназия в Златоград е „опечена” и „минавки”, така да се каже, няма да има. С този документ, освен това, човекът трябва да оправдае двудневния си престой в столицата, за което ще дава писмено обяснение.

Затова, в крайна сметка, той „слага в джоба си” онова писмено уверение, което му издават в София в два екземпляра – единият за окръжния съвет в Хасково, където тогава Златоград се числи като административна единица, и един за златоградската община, за да започват там подготовка по набиране на ученици за предстоящото откриване следващата година на местната гимназия.

Екземпляр от това писмо е запазил в личния си архив самият Здравко Ушев, макар и в препис, но все пак със „син печат” и сега можем да го оповестим пред нашите читатели. Както казахме вече, по това време Златоград е към Хасковски окръг и затова то е адресирано до Окръжнвия народен съвет, отдел ”Общи служби” в Хасково и има следния текст:

„На № ОС-5145 от 25. ХII. 1956 г.

По искането Ви да се открие средно училище в гр. Златоград, съобщаваме Ви следното:

Вместо смесена гимназия в с. Петково, Ардинско, за 1957 година да се открие средно училище в гр. Златоград.

От 1. IХ. 1957 година, сега съществуващите паралелки на смесената гимназия в с. Петково, Ардинско, при наличието на законния минимум ученици за откриване на паралелки, могат да останат към климатическата гимназия, както бяха до 1. IX. 1956 г. Горното изменение на мрежата може да направи Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет, в рамките на плана за окръга”.

 

Следват подписите на „Н-к У-ние „Общо образование” – Ж. Стефанов и „Н-к У-ние Плановофинансово” – Ст. Сандулов. Това са документите. Следват, така да се каже, изводите и въпросите – ще отбележи ли подобаващо, както му се полага за юбилей, тази годишнина нашата община и нашата гимназия?

Доколкото разбираме, сега те са в подготовка за отбелязване на нещо, което е несравнимо по значение с това събитие, каквото е за всички нас основаването на гимназия в града. А именно, гимназията и общината ще отбелязват нещо, което се е случило преди 170 години – преместването на златоградското училище от учебните стаички в Старата църква, в новопостроеното двукатно Взаимно училище от 1852 г.

Но през своята дълголетна история образованието в Златоград е имало цяла поредица от местене от една сграда в друга, тъй като то се е разраствало постепенно и непрекъснато, и естествено е имало нужда от по-големи сградни нужди. Така погледнато, от тази гледна точка, нормален е въпросът защо не отбелязваме преместването на училището през 1832 г. в двора на Старата църква, сегашното музейно Килийно училище? Все пак, оттогава имаме цели 190 години! Но това преместваме не се каним да честваме, нали така? Тогава защо ще отбелязваме 170-те години от преместването в по-модерното Взаимно училище? Все пак това не е началото на златоградското образование, както твърде непочтено толкова години втълпявахме на децата си. Това е просто преместване от една сграда в друга, поради нарастнали нужди.

 

Един от отговорите на този

въпрос, който ни се дава днес,

 

е този, че трябва да отбележим преминаването от „килийната” форма на обучение към „светското” образование... Т. нар. „килийно” образование, обаче, е измислица на предишния комунистически период от развитието на България, който период, както добре знаем, бе силно атеистичен и който правеше всичко възможно да отрече или поне да принизи историята, свързана с българската църква. И „анатемосваше” този период от българското образование като „религиозно”, т. е. незначително. И по някаква зловеща инерция и днес, толкова и толкова години след атеизма, ние продължаваме да се ръководим от онова летоброене и да отричаме един огромен дял от историята си.

Но ако тогава това е било държавна политика, не е нормално и ние днес, при демократичното развитие на страната си вече над 30 години, да продължаваме да робуваме на едно, вече преосмислено от науката историческо време. Защото в т. нар. „килийни” училища в страната не се е учило само закон Божий, да речем, или как се правят свещи за ритуалите, примерно... От останалите ни от онова време учебни помагала, които и днес можем да видим и разгледаме в Просветния музей, е видно много ясно, че редом със Закон Божий, са се изучавали и „сметане”, и „пѝсание”, и „йензикъ болгарский”, че и за „двѝженето и животът на небесните тела”, за което по-късно сме имали и уникалния „Лунариум”, по който учениците нагледно са наблюдавали движението на Луната и Слънцето, на планетите...

Така че – къде е „религиозното” образование, което искаме днес да откъснем от общообразователния процес в златоградската история? Още повече когато, в един друг план погледнато, самото българско образователно дело е рожба на Българската църква, тъй като българските общини в Османската империя бяха преди всичко „Български църковни общини”, каквато е била и златоградската. Онези културно-просветни огнища и национални „оазиси”, които в крайна сметка съхраниха народът български да просъществува през вековете и да го има и днес...

 

Във всички тези думи идеята ми е, че днес, точно днес, 2022 г., Златоград има правото, а и категоричното задължение за себе си, да празнува 65-годишнината от учредяването на своята гимназия. А само след три години, през 2025 г., по един тържествен начин да отбележи и изтъкне своята гордост – 195 години от началото на образователното дело в Златоградския район. Това поне имаме като историческа „регистрация” на времето, това е нашата отговорност, би било и най-честното като самочувствие пред нас и пред потомците ни.   

 

(Бр. 6/2022 на „Златоградски вестник”)