Новини

Крадат филми, история, земи, традиции...

Sunday, 16 October 2022 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Съюз на Съветските Плагиаторски Републики – един информативен текст за паразитната същност на безпросветните „блядове-чекисти”

 

Васил ДАНОВ

 

 

Открай време руската империя (СССР или Руска федерация) представлява черна дупка, в която изчезват народи, земи, езици, имена, предания и легенди. Вместо тях се появяват фалшиви митове, обясняващи, че всичко, що се яде, пие, лети, стреля и т. н. е изобретено (построено, открито) от някой гениален руски мужик, който само е пропуснал да регистрира патента си поради общата изостаналост на държавата и поради „творческо съвпадение” на откритието му с подобен проект, реализиран в хищния, завистлив и „загниващ” Запад.

 

Снимка 1:1930 г. САЩ. Звездите на нямото кино Стан Лаурел (вляво), Лоурънс Тибет и Оливър Харди (вдясно) в кадър от филма „Песента на мошеника”, който разказва за отвличане на девойка в Кавказ. Режисьори: Лайънъл Бъримор и Хъл Роуч.

https://historyporn.d3.ru/aktery-amerikanskoi-komedii-o…/…

Снимка 2: 1966 г. СССР. Популярните комици Юрий Никулин, Евгений Моргунов и Георгий Вицин в кадър от филма „Кавказка пленница”, който разказва за отвличане на девойка в Кавказ. Режисьор: Леонид Гайдай.

Случайно съвпадение? Едва ли. Защото следващият филм на популярната тройка съветски комедийни актьори също е откраднат от американското кино: "Пес Барбос и необычный кросс" („Кучето Барбос и необичайният крос”) представлява „творческа” преработка на оригинала "The Lucky Dog" от 1921 г., в който отново играят Лаурел и Харди.

Ако досега не сте забелязали, съм принуден да обърна височайшето ви внимание към факта, че любимият на милиони съветски и български зрители анимационен филм „Ну, погоди!” поразително напомня идеи, герои, характери, ситуации и сюжети, създадени от студията „Уолт Дисни” поне три десетилетия преди да се появят съответните съветски „шедьоври”. Стотиците филмчета „Том и Джери” няма как да не ви светнат кой от кого е крал и кой колко е оригинален в най-популярното изкуство на 20-и век.

Първата серия на „Том и Джери” е заснета през 1940 г., а първите кадри на „Ну, погоди!” – през 1969 г. Доста са крали и от Любимия на милиони деца „Мики Маус”, чийто първи рисунки се втурват по екраните през далечната 1928 г. Няма как съветските идеолози да обвинят американците, че са взели нещо от комунистическото кино.

Смешният и уж чисто руски филм „Джентълмени с късмет” е взел до 70 % от духа, типажите и скечовете на стари чернобели италиански кинокомедии. Най-много е копиран комикът Тото.

Сергей Михалков, авторът на съветския химн и баща на режисьора-путинист Никита Михалков, постига литературна слава с приказката „Трите прасенца”, която е превърната в популярен анимационен филм. По-късно става ясно, че всъщност „Трите прасенца” е стара английска народна приказка, но в онези години в СССР смее ли някой нещо да каже или да пита за авторско право, за морал, за плагиатство, за човешки права и творческа свобода?

Популярните мелодии от музикални филми като „Веселите момчета”, „Трактористи” и пр. са копирани от известни мелодии в „гнилия” Запад, до който не са имали достъп съветските читатели, зрители и слушатели. А „Гласът на Америка”, „Свобода” и „Свободна Европа” бяха заглушавани от най-мощните станции за РЕБ (радиоелектронна борба), произвеждани някога в света.

Провъзгласеният за маестро на съветската филмова песен Исаак Дунаевски („Волният вятър”) най-безсрамно краде музика от американски кънтри- и блус певци от началото на 20-и век, от национални украински и еврейски песни и даже от класиците. А мелодията на най-известната песен от филма за волния вятър „А ну-ка песню нам пропой веселый ветер, веселый ветер, веселый ветер...” е отмъкната от марш на италианските черноризи фашисти. Но след като прехваленият съветски „творец” е лауреат на две Сталински награди, кой би могъл да се усъмни във величието на неговите музи?

Преди години доста народ подсмърчаше при прожекциите на съветския екшън „На бой отиват само „старците” („В бой идут одни старики”), изпълнен с победи над хитлеристките въздушни асове и с популярни съветски песни като „Смуглянка”. Ала хваленият и толкова награждаван филм е директен препис от шедьовъра на нацисткото кино „Щуки”, прославящ превъзходството на хитлеристките летци в небесните висини и на Запад, и на Изток. Само униформите и песните са различни.

По времето на соц. реализма руснаци разказваха следния виц: седят в клуба на композиторите двама автори на музика и единият се оплаква, че вече нищо не му идва наум, че се чувства изчерпан и скоро ще бъде принуден да гладува. Другият го съветва: „Вземи най-известната в момента песен и препиши нотите отзад напред”. „Не става, отговаря първият. Вече опитах. Излиза Чайковски в оригинал.”

В недоразвития и в развития соц съветските „творци” крадат така, както са крали предшествениците им от имперска Русия. Крадат изкуство, технически постижения, оръжие, традиции, обичаи. Каквото им падне.

Матрьошките са донесени от Япония от руски пленници след Руско-японската война през 1905 г. В Страната на изгряващото слънце векове наред хората правят дървени фигурки на бога на щастието и дълголетието Фукурума. Божеството е изобразявано с няколко глави, които са били скривани в основната му фигура. Матрьошката става популярна в Русия, след като с промишленото й производство се заема предприемачът Сава Мамонтов.

Самоварът (хо-го) е създаден в Китай, ползван е от перси и от волжки българи (в разкопките на средновековния гр. Белджамен са намерени медни самовари) столетия преди да стане атрибут на исконния руски дом.

И водката не е създадена в Русия. Този култов алкохол, станал неразделна част от кръвната картина на руснака, е произвеждан от скандинавските народи още през времена, когато руските племена са пиели само медовина с мед, откраднат от мечките в гората. В Русия водката е донесена от Петър Първи. Преди това епохално събитие през 15-и век в някои руски градове са били внасяни от Италия съдове за дестилация на алкохол.

Руснаците са най-големите лъжци и в историята на войните. Не от днес, не от вчера, а още от преди Иван Грозни. На 2 декември 1805 г. при Аустерлиц Наполеон след гениални маньоври като по чудо разбива руснаци и австрийци. Сражението е наречено „битката на тримата императори”, а победата е сред любимите шедьоври на френския пълководец. Битката при Аустерлиц се изучава във всички военни училища и академии. Само в Русия никой не съобщава за нея. Все едно, че не се е състояла.

До ден-днешен руската пропаганда лъже, че при Бородино армията на Кутузов е удържала победа срещу Наполеон. Истината е по-друга. Руските войски се оттеглят от бойното поле, като дават повече жертви при първоначално числено превъзходство. По-късно руснаците сами подпалват Москва и се крият, за да „спасят армията си”. Да я спасят от какво? От Наполеоновите войски, естествено. Наполеон остава на бойното поле при Бородино като победител и влиза в изоставената Москва, въпреки че мнозина историци смятат резултата за равен.

За измислените „победоносни” сражения през Първата и през Втората световна война няма смисъл да повтаряме. Достатъчно е да си припомним книгите на Виктор Суворов.

Вероятно вече знаете, че прочутият автомат „Калашников” е създаден от Хуго Шмайзер, че реактивният миномет „Катюша” също е сътворен от германски оръжеен конструктор. Че формулите и чертежите на атомната бомба са откраднати от САЩ и предадени на Сталин от съветските шпиони Етел и Юлиус Розенберг. Че първите съветски ракети, проектирани от академик Корольов, са модернизирани проекти на Вернер фон Браун и че СССР изстрелва първия си изкуствен спътник и праща Юрий Гагарин в Космоса с идеи, чертежи и компоненти, произведени в хитлеристка Германия и изнесени като трофеи от съветските войски.

И даже победоносният вик „Ура!” е експроприиран от татаро-монголското „Хурра!”.

Автомобилът „Москвич” е несръчно копие на стар модел „Фиат”. Дизайнът на луксозното съветско возило „Волга” е забърсан от забравен модел на „Кадилак”, а мечтата на съветския номенклатурчик „Чайка” е грубо копие на „Пакард” от 40-те години на миналия век. За ладата-жигули има официален договор с „Фиат”.

Но защо някъде в титрите на филмите, в надписите на песните съветските полу-автори не са отбелязали със ситни букви, че неповторимата им „творба” е римейк, „по мотиви на...”, кавър или нещо друго на всеизвестния оригинал? Как?! Съветските автори да се учат от някого? Да вървят по проправени от други творчески маршрути? Никога -пионер значи първопроходец. Такъв е съветският човек. Такова е съветското общество!

В ляворадикалните, прилагащи военен комунизъм държави, хората са несвободни и твърде бедни, за да развият въображението си, да бъдат разкрепостени дотолкова, че да пеят, да се шегуват и да се смеят от сърце. А когато най-талантливите и свободомислещи членове на обществото или са разстреляни, или са вкарани задълго в месомелачката на ГУЛаг, не остава нищо друго, освен да бъдат копирани, крадени, наподобявани или маскирани зад пошли повторения идеите и постиженията на истинските създатели на красота. Особено когато в страната на строящия се комунизъм никога не са били приемани закони, защитаващи авторското право, частната интелектуална собственост и пр. „буржоазни измишльотини”.

Съветските автори-преписвачи не са и предполагали, че Желязната завеса все някога ще падне и очарованите от техните магии зрители ще разберат, че съдържанието, същността на филмите (идеи, образи и сюжет) са били измъкнати от най-интересните и обичани творби на „загниващия западен капитализъм”. В о Бозе почившия Съветски съюз не са и сънували, че нявга ще настъпи ерата на интернет и кокошкарските им кражбици ще бъдат разкрити и разобличени пред милиарди прогледнали за истината човешки същества, пред страшното минало и пред прекрасното бъдеще на човечеството. Все пак няма ли поне едно, поне няколко истински, оригинални съветски (руски) творения, които ще останат във вековете?

Как да няма: болшевизмът, ЧК (КГБ), „Бояришник” и ГУЛаг. Засега.