Ефим УШЕВ
Значи така? Войната в Украйна била не на руския народ, а на Путин...
А кого представлява Путин? Тутраканската селищна сисстема, може би?
А уличните анкети на журналистите със случайни граждани в Москва - за какво ви говорят? Ами че там само един от 10 увърта, че това, което се случва там, не било чак толкова хубаво.
Всички останали не дочакват и въпросите, за да започнат да се репчат: „Я - за Путина! Мы его верим безпрекословно! Он знает що угодно России!”
А професорката от Нюйоркския университет четохте ли я? Нинчето Хрушчова е правнучка на оня, същия, дето играел казачок на сатрапа Сталин, белким не го запрати в Сибир и него. Та професорката Хрушчова смята за напълно илюзорна представата на Запада, че руският народ може да отстрани диктатора. Защото, казва тя, според проучвания на държавни социологически агенции над 70 на сто от руснаците подкрепят войната. И това няма да е далеч от истината, ако гледате репортажите от московските улици, за които ви говорих. И защото не само държавните агенции, а и независими източници потвърждават тази тенденция. Макар много руснаци да ги боли, че страната им е презирана от останалия свят...
Вижте дори интервюто на беларуската писателка Светлана Алексиевич пред „Свобода”. Когато говори, че 67% от руснаците подкрепят тази мръсна война, тя добавя: „Дори едно малко прозвъняване на моите познати ме хвърли в недоумение. Изглежда, че даже за умни и образовани хора истината е неизвестна, виновни са „хохлите“. И то след всичко, в което превърнаха Харков – виждаме скелета на най-красивия град, в което превърнаха и други градове и села. Тези деца, които гушкат котки, докато спят в метрото или в мазетата. След всичко това как можеш да кажеш: „Знаеш ли, те също са виновни, ядосаха Путин, разбираш ли, ядосаха Путин...”?
И какво излиза? Това е
война не „на Путин”
Това е война на Русия, твърдо подкрепяна от мнозинството от руския народ, срещу суверенна съседна държава! И никакви бягащи деца и майки не могат да ги трогнат, защото, нали, те на сълзи никак не вярват... Затова, драги приятели-читатели, престанете с путинофилското русофилско клише, че това било война на Путин, а не на руския народ. Няма такова нещо и всичко, което може да бъде ползвано за целите на социологическите проучвания, е ползвано. И резултатите са твърде, твърде печално-еднозначни - че това е руска милитаристична агресия, подкрепяна по най-агресивен начин и от руския народ!
Макар в новинарския поток наскоро да срещнах информацията, че Турция се е съгласила и дава своите С-400 за отбраната на Украйна по въздух, при това в чужда медия го видях, това по-късно не се потвърди. Чух обаче и поредното смешно (но може би повече тъжно) изказване на на нашия президент Румен Радев пред полския си колега Дуда – може да дадем бронежилетки на украинците, ама не за войниците, а за гражданско ползване... Така че - да са им честити нашенските „жилетки” на украинските бабички и дечица, бягащи из разрушените градове и села към границите на Европа! Въобще, да оставим настрана, че Радев пада все по-ниско в паниката си пред Путин, но като че ли той не съзнава явно, че прави за смях и отврат държавата България пред целия свят.
Но най-голямото разочарование идва от премиера Кирил Петков, който се позовава на измислени и всъщност несъществуващи 84% от българите, които не били съгласни да се дава оръжие на една бедстваща, нападната от най-големите колячи в света страна.
А това наистина е много, много жалко и говори, че България няма лидери. А само страхливци, които компрометират страната си – било пред своите партньори, било пред собствените си граждани.
Защото господата Радев
и Петков няма начин
да не знаят, че за 30 дни
война, руският коляч е атакувал 120 болници в Украйна, 12 от които е невъзможно да бъдат възстановени, писаха агенциите. Убити са 146 деца, а над 200 са ранени. 4.5 млн. човешки същества се скитат из света, прокудени от роден край, чиито градове, села и домове са разрушени с невиждани цинизъм и жестокост. И ако ви е убягнала една трагична вест, нека ви напомня, както съобщи вчера украинската журналистка Кристия Венгринюк - на 28-я ден от войната, в Мариупол при обстрел на жилищни квартали, е загинала младата гимнастичка Катерина Дяченко. Тя беше само на 12 години... Освен това, руските варвари са разрушили там и музея на Архип Куинджи, в който са се съхранявали оригиналите на много световноизвестни художници...
Ето защо на мен ми е чудно - защо все още Русия има представител в ООН?
Въобще – защо все още Русия е член на ООН, че и с блокиращ глас в Съвета за сигурност? Още по-чудно ми е защо все още Европа (ЕС) търгува с Русия?
Какво още трябва да се случи, за да приеме ЕС категоричното решение за скъсване на всякакви отношения с тази терористична, античовешка държава, от която към света се пръска единствено кръв, бомби и смърт на абсолютно невинни и беззащитни хора?
Всичко е толкова ужасно и нетърпимо, че приказките за някакви европейски нужди (колко цинично наистина!) от газ и петрол звучат кощунствено на фона на разрушените градове, на фона на споменатите бежанци, на фона на стотиците жертви, погребани под срутените жилищни блокове и друга инфраструктура...
И точно заради всичко това, още по-ужасно е извъртането и бягството на сегашното българско правителство от военната помощ за Украйна! Ако всичкия този кошмар, който сполетя Украйна, един ден, недай Боже, сполети и България – с какви очи ние ще поискаме помощ от света? Как ще поискаме помощ от самата Украйна?
Затова трябва да се спре всичко, което опира до убиеца Путин и държавата му! И то, веднага! А съветския министър Нинова – също веднага да напусне правителството!
Сега много лесно, разбира се, путинофили-русофили ще кажат, че това е "крайност".
Но аз лично смятам така! И мисля, че не само имам право да мисля така, но и през целия си живот съм се борил да имам това право - да говоря, каквото мисля. И защото вече за всички е ясно, че това е единственият начин да се спре руският убиец и конфликтът да не се пренесе и върху други съседни държави...
(Бр. 5/2022 на „Златоградски вестник”)