. Из писмото на руския дипломатически агент Кояндер в София, до помощника на Министъра на външните работи на Русия Влангали

16/4 август 1885 г.

Дълбокоуважаеми Александър Егорович,

Днес княз Кантакузин има с княз Александър (Батенберг - бел. моя) разговор, за който считам за необходимо веднага да дам отчет на ваше превъзходителство.

Като заговорили за сегашното положение на работите в България, князът (Батенберг - бел. моя) попитал военния министър как изглежда ситуацията в неговите очи, на което княз Кантакузин не можел да не му отговори, че според него работите се развиват лошо: в пресата и в училищата открито се проповядва либерализъм; сред армията и народа се води усилена антируска пропаганда. При подобни условия пребиваването в България за всеки порядъчен човек е бреме и военният министър признал на негово височество, че нито един от постовете, които е заемал до настоящия момент, не му е изглеждал толкова тежък, като сегашния. (Тук, признавам си, изпъчих гордо раменца, заради нашите дядовци!) Княз Александър се възползвал от тези думи, за да изкаже още веднъж оплакванията си на своя събеседник от непоносимото положение, в което го поставя студенината на господаря император.

---

Ще си позволя да изкажа няколко собствени съображения по повод на този разговор.

Най-добрият изход би бил окупация на страната и назначаване тук на руски генерал-губернатор, с въвеждане на нашите закони в България. Не аз ще съдя дали е възможно, или не такова радикално средство, макар че примерите на Египет, Тунис и Босна се намират пред очите на Европа.

Вторият изход би бил отстраняването на княз Александър оттук и неговата замяна с човек, напълно предан на нас и в никакъв случай с някой мошеник като Алеко паша, за когото, струва ми се, мечтае Каравелов. Смяната на династията може да бъде извършена само по наша инициатива, защото се убедих, че от българите в тази посока не може да се очаква нищо. Князът трябва да бъде извикан в Русия, където категорично да му се обяви волята на господаря да не се връща в България и да му се предложат пари. С наша помощ новият княз трябва да започне с унищожението на различните видове „свободи“: на пресата, на митингите, и т. н.

За да управлява страната, ще бъде необходимо към него да се присъединят няколко способни и добросъвестни лица, защото ако ще ползва само местни елементи, той няма да бъде в състояние да направи нищо.

Третият изход е помирението с настоящия княз при известни условия, например съставянето на руско правителство начело с княз Кантакузин, спирането на действието на Конституцията и т. н. За да го държим в ръце по-здраво, може да му отпускаме добавъчна издръжка от окупационния фонд. Тук трябва да изкажа мнението, че е немислимо да останем с него в настоящите отношения. Трябва или да го отстраним, или да се сближим с него. Сега ние го дразним безполезно, никак не му вредим, а между другото все повече и повече изправяме срещу себе си този най-важен след Русия фактор в България.

Накрая - четвъртият изход - да се отзоват оттук агентите и офицерите в случай, че самите българи не изпълнят това, което ние считаме необходимо за тяхното благо:

т. е. ограничаване на изброените „свободи“, унищожаване на различните „права“, които дава Конституцията, като оставим на народа само контрола над финансите.

Нашето изтегляне оттук вероятно ще доведе до анархия, а в края на краищата и към чуждестранна окупация - австрийска, румънска, турска…или наша…

От гледна точка достигането на желания резултат от всичките комбинации, които ми изглеждат възможни, най-лесната, но и най-рискованата е помирението с княза. Не аз ще съдя дали тази комбинация е възможна, но направеният от него опит, явно последен, би ни предоставил случай да извършим това без особен ущърб за нашето достойнство.

.

Приемете и пр.

А. Кояндер