Евгений КЪНЕВ

Не следя българските спортни теми отдавна, защото нашият спорт - както почти всяка друга област - е превзет от същите хора, които превзеха и държавата. Добре че е Ливърпул и Висшата лига, та да има какво да гледам. Като оглозга каквото може, мафията го оставя в състояние на вегетация, за да върви алъш-вериша с трансферите на спортисти.

Та хванах по радиото новината за тоталния провал на нашите волейболисти на световното в Полша: три мача, три загуби. Помислих си - намериха цаката на последния наш успешен колективен спорт. Шансът му да остане сравнително успешен толкова време се дължеше на силната ни школа, но най-вече, че имаше посредствено ръководство, но ръководство. Нещата явно се променят - по подобие на футбола - когато е превзет от “четвъртите в света”. Да напомня, че през 1994 г четвърти в света освен футболистите, станаха и нашите волейболисти.

Без визия, полегнали на славата, в коктейлчета и чалга партита - те похарчиха целия репутационен капитал на България в тези спортове. Но всъщност причините са свързани с превземането на тези спортове от същите хора, чиито лица гледаме в политиката през целия преход. Срещу пускането на бившите спортисти в контролирани от тях бизнеси. Които скоро всички видяхме накуп по повод изпращането на един от тях по вечния му път (Камен Костадинов от ДПС – бел. ред.).

Затова Кремъл им е толкова близко на сърцето, та дори видна тяхна фигура носи фанелка с Путин. Защото само такъв режим прави аномалиите нормални явления. Където лоялността измества таланта и труда и осигурява финансов и властови статут, невъзможен в нормална страна. Та докато не стане промяна в държавата, няма как да има промяна и в спорта. И ще си избираме чужди отбори за любими.