+ Това става ясно от негово писмо до собственикът на местното хотелче „Бяло море”, бай Нако от Златоград, където Костов живеел като интерниран от властта през 30-те години на 20 в.

„...А сега и аз да ви разкажа един спомен.

Когато се създаде Окръжен държавен архив (ОДА) и поех неговото ръководство, посетих Златоград, за да се запозная с архивните комплекси в учрежденията. Исках да узная повече и за Трайчо Костов, който е бил интерниран в Златоград. Узнах, че тук е живял у един чичко, който се казваше бай Нако. Навремето е имал хотелче и там се е приютявал Тр. Костов.

Срещнах се с бай Нако, поговорихме. Показа ми писмо от Тр. Костов от след 9 септември и рисунка с образа на бай Нако, нарисуван от Тр. Костов. Писмото ми го даде, но портрета не. Писмото е регистрирано като Ч. П. (частично постъпление) в ОДА-Смолян. Не е лошо, като идвате в Смолян, да се запознаете с него. Спомням си, то е на бланка с текст „Подпредседател на МС”. Но много се разочаровах от Тр. Костов.

Той пише на бай Нако, че Сиркостанчевица (б. ред. – съпругата на убития на 1 февруари 1945 г. златоградски народен представител Сирко Станчев) е вече самотна и може да... Грозно! Не може да се гавриш с нещастието на човек, изпаднал в беда!

Йоан Кантакузин е ронил сълзи, когато убил Момчил. „Защо плачеш?” – го попитали. А той отговорил: „Защото знам какъв герой загина!...”

(Из лично писмо на Андрей Печилков,

дългогодишен началник на ОДА-Смолян,

до Е. Ушев, 23 май 2020 г.)

(Бр. 22/2021 на „Златоградски вестник”)