(Наричане)

Слава, слава дружинка!

Къде пътя пътува,

темни нощи пребива.

Снощи наминахме при Костадина -

по-малко да го погълчим,

повече да го повеселим...

Да се отнесе-понесе

като пуйче в кринче,

като пате в решето,

като паун по цареви двори.

Той си има нивичка,

на нивичка крушица,

на крушица люлчица,

в люлчица момченце

като злато крушенце.

Баща му го праща

подир сивооки кози,

а то бяга подир

чернооки моми -

кат баща си

на младите години.

"Амин!"

(Бр. 21/2021 на „Златоградски вестник”)