Моше е бизнесмен, милионер, има три деца.

С първите две няма проблеми, проблемите му идват с най-малкия син Натан, на когото училището никак не му върви.

Пита Моше сина си защо само слаби оценки получава.

- Аз, тате – разпалено обяснява Натан, - всичко си знам, обаче учителите са антисемити, предубедени са и затова все слаби оценки ми пишат.

- О, такава ли била работата! – вика Моше. Хваща сина си за ръка, води го в първия католически храм, прави го католик и го прекръщава на Едуард. Минава обаче време и синът му продължава да носи слаби оценки.

Моше решил да поговори с него по-сериозно и започнал:

- Сине, аз на твоите години вече не само учех, но и работех. След това се записах в университета, докато учех, също работех. После, заедно с чичо ти Бени започнахме собствен бизнес, теглихме кредити, работихме неуморно, разширихме бизнеса и постепенно така, докато стигна до това състояние да давам работа на хиляди хора и да притежавам няколкостотин милиона долара. Ами, погледни брат си – завърши университета и съвсем скоро ще започне собствен бизнес. Докато беше студент, също работеше, сам се издържаше и не искаше аз да му давам пари. Виж сестра си – последна година медицина е, отличничка, отсега две престижни болници са я поканили да си кара стажа при тях. И също като брат ти, още от първи курс работи и почти сама се издържа...

Слушал новопокръстеният Едуард баща си и най-накрая ехидно казал:

- Ама, вие евреите винаги намирате начин да се уредите в този живот и да си пазите парите само за вас си...

(Бр. 20/2021 на „Златоградски вестник”)