Кристия ВЕНГРИНЮК

Нашите момчета вече са на дневна светлина, но не са свободни. Те са в контролираните от Русия територии. За съжаление това не е трета държава. Невъзможно беше да се постигне споразумение с окупаторите. Но нямаше изход, защото нашите тежко ранени герои просто гниеха живи без лекарства и умираха в агония. Това са герои, за които не само ще се пише в учебниците, за тях ще се снимат филми и на тях ще бъдат кръстени улици в други страни.

В продължение на 80 дни те удържаха натиска на злите духове. През това време Украйна успя да спечели много, да се организира, а тях да ги възпре да продължат напред. Да, практически сега нашите момчетата са в плен. Говореше се, че ще има размяна на пленници, но Русия винаги лъже.

Днес Държавната дума казва, че не трябва да има размяна на пленници и че трябва да се приеме закон, според който отрядът „Азов“ да бъде обявен за терористичен. Руснаците дойдоха в нашата земя, те ни унищожават, убиват ни, окупират градовете ни, а войниците, които удържат всичко това, те наричат терористи... Точно така!

В Мариупол няма място за погребение. Гробовете са навсякъде. Просто навсякъде.

На фронта положението е страховито. Водят се ужасни битки на Изток.

Днес предадохме голяма кутия с боеприпаси за нашите герои в Северодонецк. Готова съм да коленича пред жените им, а те ни благодарят с плач. Всичко това е непоносимо.

Вчера и днес има безмилостни боеве, много смърт, обстрели над цивилни. Отново се обстрелват колоните от автомобили, които се евакуират. През цялата изминала нощ страната беше по укритията. Не знам какво щеше да стане с Лвов, ако не беше нашата ПВО, нашите герои, които свалят всичко, което лети натам. Ако не спрете чудовището, по целият свят ще настъпи глад, за съжаление. И това е самата истина.

Тази война не е вирус, не е земетресение, не е цунами. Не е природна стихия.

Това можеше да се избегне, но не: смърт, болка, кръв, плач... А тиранинът седи под земята, яде най-скъпата храна и се къпе с рогата на млади елени (погледнете в интернет, ако не знаете този факт). Той има най-грозното лице, най-суровото сърце, най-тъмната душа. И парадоксът е, че всички знаят това, но не могат да направят нищо радикално. Цялата наша надежда пада върху неговото обкръжение...