Ефим УШЕВ

Дългоочакваната и още по-дълго писана книга за златоградските родове на видния наш писател-краевед Величко Пачилов е вече факт – нейните близо 1100 страници в голям формат на книжното тяло респектират, но един поглед към съдържанието ще ни подскажат, че това не се дължи само на външния ѝ „тежък” вид.

Това е трудът, очертаващ онова творческо постижение за всеки пишещ човек, за който категорично  и уверено може да се каже, че е „книгата на живота” за своя автор. Но това е и книгата, която можем да определим като зенитът на онази книжовна издателска революция, която започнахме в Златоград с издаването на „Златоградски сборник от 1852 г.”, през далечната 2000 година, за да стигнем днес, през 2021-а, до „Златоградски родови хроники” – една своеобразна Библия на златоградския живот, погледнат през „колелото” на родовете, превъртяли се на тази земя, следвали се и дори смесвали се едни с други, оставяйки така своите материални и духовни следи на територията, наречена Златоград.

Това обемно и съдържателно дело излиза само броени месеци, след като неговият автор навърши своята „патриаршеска” 90-годишнина и сега, когато държим в ръцете си книгата, мисля си, че трябва всички златоградчани не просто да поздравим нейния автор, но и да сме благодарни на Величко за положения огромен труд. За това, че вече имаме на разположение историята на над сто от златоградските родове - от зараждането и произхода им, до днешните техни клонове и нови поколения.

Освен познатите на всички ни родове, които и днес имат свои продължители в града и в различни райони на страната и в чужбина, читателят ще разбере и за онези, за които нито е чувал, нито е знаел, че са съществували и преминали в неговия град.

А такива са за мен Бандутския род, Даскаловия род, Кунинския и Зърневския род, Костовския род, Кънковски род, Цветковски род, Чунковски род, Шубаровски род, Парашинковски и Сарандевски род, Станински и Стаювски род, Хаджиманоловски род.

Като за всеки от тях има специална графика, тип „родословно дърво”, в което се изброяват имената на стари и нови техни поколения. Което прави от мащабното изложение едно увлекателно и полезно историческо четиво за родовата съдба на вековния златоградски край.

Но освен своите търсения из архивите, освен своите лични авторски иззследвания за различните родове и техните многобройни представители, Пачилов включва в книгата си и множество „чужди” писма и разни „сведения” на златоградчани, неиздадени спомени, но и издадени брошури на други автори и т. н., което прави от книгата не просто един дълъг монологичен текст. С това тя вече е многогласова четивна литература, която увлича и приковава внимание, предизвиква към въпроси, търсене и коментари. А това непременно ще става оттук нататък, при по-голямото ѝ разпространение и четене в семействата на днешните потомци на изследваните в книгата родове, пръснати из цяла България и из целия свят.

Затова авторът предоставя в редакцията на ЗВ телефон за връзка, на който може да се поръча и получи екземплар по пощата или други разпространителски фирми и способи.

Послепис на редакцията

...Да кажем все пак и това, че книгата е обилно илюстрирана с интересни исторически фотографии и оригинални документи, голяма част от които предоставени от редакционния архив на „Златоградски вестник”, но и от личния архив на неговия редактор, издирвани и събирани за съхранение в продължение на десетилетия. Нещо, което авторът Пачилов е пропуснал да отбележи или спомене, но което е било може би задължително за оповестяване – било от фактическа, било от морална гледна точка. А защо не и от двете...

Но в тази нова златоградска книга читателят ще види и много честото цитиране и позоваване на „Златоградски вестник” като източник на информация, ползвана от автора. Никъде обаче в тези 1100 страници той няма да разбере кой е бил редактор на този вестник, така широко отворил страниците си за историята на Златоград, включително за историята на родовете му, в продължение на цели 32 години; имал ли е все пак този редактор свое име и защо то не се споменава, дори когато се ползват и цитират цели негови авторски интервюта и други материали, а се споменава само името на вестника...

Всичко това, ако не е тенденциозно неглижиране, е най-малкото нещо твърде непрофесионално и неприятелско като акт, на фона на елейните слова и обилни хвалебствия и благодарности към всякакви други автори и случайни лица.

Явно обаче фактът ще трябва да се приеме, поне с онези завършващи слова на нашия сатирик от близкото минало, в неговите знаменити „Люти чушки”: „Нищо – и това ще понесеме...”

(Бр. 18/2021 на „Златоградски вестник”)