...

Понякога съм черна като гроб,

погълнал цветовете на дъгата,

на мислите си тъмни ставам роб

и късче си отхапвам от тъгата.

Понякога съм бяла като цвят

на ябълка дивачка във полето.

И никой не допускам в моя свят.

Допусна ли го - то е във сърцето...

(Бр. 17/2021 на „Златоградски вестник”)