Елеонора ТАРАНДОВА
Последствията от драстичния с близо 200% скок на цената на електроенергията за бизнеса през август може да се окаже за КЦМ по-тежка от щетите, причинени от пандемията. Най-големият производител на цинк и олово в Югоизточна Европа понася втори удар за последните 18 месеца, точно когато изпълнява най-мащабния си проект за увеличаване на производството, след приключването на който компанията очаква приходите ѝ да нараснат от 700 млн. лв. до над 1 млрд. лв.
„Имаме конкурентна индустрия и ще я съсипем, ако не решим спешно задачата с високите цени на тока за бизнеса“, казва Румен Цонев, главен изпълнителен директор на „КЦМ 2000“. Той управлява целия холдинг от компании в металургията и рудодобива, производството и търговията на концентрати, цветни метали и сплави, инженеринга, индустриалния сервиз и услугите. Комбинатът е в топ 10 на консуматорите на енергия в България и цената на електроенергията е от определящите фактори за неговата ефективност. Заради скока на цената на тока, която стигна 400 лв. за мегаватчас в сегмента „Ден напред“, КЦМ понася около 200 хил. лв. директни загуби на ден. Ударът сега е много по-сериозен от кризата с пандемията, защото „само българските производители са в ситуация, която ги прави неконкурентни“.
Близо 90% от продукцията на КЦМ е за износ. Компанията има фиксирани дългогодишни договори с крайни клиенти по цени на Лондонската метална борса, със съответен риск за промени. „Никой обаче не може да поеме риск за подобно драстично увеличаване на цената на електроенергията за един месец“, казва Цонев.
Като мениджър и инженер
с над 30 години опит
в металургичната индустрия, винаги се е опитвал да преценява рисковете с екипа си и да ги управлява, но ескалацията в цената през август е абсолютно неочаквана. Пазарът през първите 6 месеца на 2021 г. се движи около 115 лв. на мегаватчас, което е повече от предходната година, белязана от множество локдауни заради пандемията, но ръстът е очакван и заради подема на икономиките в цял свят. От юли обаче борсата започва да тества по-високо ниво – 150 лв. за мегаватчас средно на ден. Положението „става притеснително“. Едно е да се плащат 40 млн. лв. за електроенергия на година, друго е 60 млн.
В първия момент Цонев свързва увеличението на цената с преминаването на малките и средните фирми в България от регулиран пазар на електроенергия към свободен пазар. Също и с пазарното обединение на енергийните борси между България и Гърция. Но разбира, че „не това е оказало влияние на ръста на цените“. Износът на ток не е предмет на това обединение. Той не се хваща на обяснения като това, че горещото лято е довело до повишено потребление на ток за климатиците и затова цените скачат: „Това може да се случи само ако продавате краставици“, казва той.
Още през юли мениджърите в компанията преразглеждат инвестиционната дейност и програмите по ремонтните дейности. Искат да преценят доколко ефективно може да продължат при новите обстоятелства. КЦМ е огромна компания и има буфери, които могат да поемат краткосрочни удари, но не и 320 лв. за мегаватчас в сегмента „Ден напред“.
На 3 август в комбината вземат решение да спрат производството за 10 дни и хората да излязат в годишни отпуски. Остават да работят само поддържащи мощности, чието спиране може да доведе до производствени аварии и да за застраши околната среда. КЦМ започва да купува електроенергия само колкото да се поддържа безаварийна среда. С продукцията в складовете обаче може да обслужи клиентите за броени дни.
На десетия ден, петък 13-и, работниците започват поетапно да натоварват мощностите, защото става ясно, че ако не изпълнят договорите в срок и застрашат бизнеса на клиентите, щетите ще са много по-големи от загубите заради повишената цена на електроенергията. Избират петък, защото в събота и неделя цената на електроенергията е по-ниска.
В края на август ръководството изпраща писма до доставчиците на суровини да очакват спиране на заявките, ако не се намери решение в началото на септември. Какво означава това? Всеки месец КЦМ плаща 50–60 млн. лв. на доставчици на суровини и ако производството на олово и цинк спре, това ще рефлектира по веригата от мините до клиентите. Освен това КЦМ е един от най-големите клиенти на БДЖ – произвежда 150 хил. тона метали годишно и превозва общо 700 хил. т. товари, включително суровини. „БДЖ също искат да ни увеличат цената за превоз. Всички по веригата могат да пострадат от ефекта на доминото“, казва Цонев.
Миналата година в пандемията Румен Цонев поема риска да спаси бизнесът на доставчиците с цената на известни загуби за компанията. Взема трудно решение, но е доволен. Когато клиентите молят да се отложат договорените доставки с 3–4 месеца и да ги платят след още 3–4, той решава да не спира производството,
за да не спрат и мините в Родопите
които работят изцяло за КЦМ: „Щеше да е много драматично за тях, ако бяхме спрели, защото нямат никакво бързо решение. Холдингът има собственост в мините в Родопите и имаме отговорност.“
Невъзможно е обаче да правят разходи, без да има приходи. Затова младият и амбициозен екип от търговския отдел атакува някои нетрадиционни пазари и успява да продава метал в Далечния изток – Виетнам, Тайланд, Тайван. КЦМ предлага високо качество метали и не е проблем да се продадат, особено на краткосрочни договори с по-ниски цени. Част от продукцията отива в борсов склад, където цените също са много по-ниски, само защото производството трябва да върви и веригата на доставките да не се прекъсва.
Компанията има 60 години история и за всяка криза намира решения, но сега нещата са извън контрола на ръководството. Като един заклет оптимист, Румен Цонев търси съдействие от институциите. Според експертите на работодателските организации, в които КЦМ членува, „има нездрави персонални интереси и системни проблеми в управлението на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)“, които могат да бъдат решени. Всички са на мнение, че България може да произведе много повече електроенергия, отколкото са нуждите на индустрията, но не се прави. Затова се получават деформации.
Цонев присъства на заседанието на Комисията по ревизията на управлението с представители на независимата борса, държавния регулатор, АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица-изток 2”, електроенергийния системен оператор, НЕК и Министерството на икономиката, която стига до заключението, че няма виновни за по-високите цени на промишления ток. Но това не решава проблема.
Той коментира изказване на представител на АЕЦ „Козлодуй”, че „ядрената централа е единствената в света, принудена да си продава електроенергията с краткосрочни договори за следващия ден“.
„Българските индустриални консуматори също сме единствените в света, които сме принудени да си купуват електроенергията „ден напред“. Проблемът е, че нищо не може да се планира“, казва той. От една година на енергийната борса не предлагат дългосрочни договори, без ясни отговори защо се прави.
Решението според него е:
борсата да предлага голямо разнообразие на продукти, включително дългосрочни договори и специфични продукти, така че да бъдат задоволени потребностите на различните консуматори, както правят развитите борси в Европа. Има и следните предложения за промяна в правилата за работа на БНЕБ:
. В пазарен сегмент „Двустранни договори“, да се организират търгове за закупуване на бандов товар. Поне 9600 мвтч дневно от тази електроенергия да е от АЕЦ, което е не повече от 20% от производството на централата. Участници в тези търговете могат да бъдат само консуматори на точно такъв вид товар и търговци, които предлагат цялата закупена енергия само на консуматори в страната, с точно такъв вид товар.
. В пазарен сегмент „Ден напред“ предлага да се организира подсегмент „Електроенергия за износ“. Да се предлага електроенергия не повече от 19 000 мвтч дневно. Участници да са само търговци, които ще изнасят тази електроенергия.
Няма да се загуби ползата за страната от износ на електроенергия на високите регионални цени. „Тези промени могат да се направят веднага, като се спазват всички изисквания на съществуващата нормативна база (без да се необходими законови промени) и това ще доведе до бърз ефект за цялата икономика на страната“, смята Цонев.
(Бр. 16/2021 на „Златоградски вестник”)