Кристия ВЕНГРИНЮК

Днес нашите герои успяха да запишат видео от Мариупол...

Трябва да паднем на коляно и да им благодарим за тази проява на героизъм. Това, което преживяват там, е неописуемо, те са просто рицари, всички те са герои на Украйна. В Мариупол за 47 дни хората са останали без всякакви средства за препитание. Повече от 100 000 души остават в град, който не съществува.

40 000 души са откарани в Русия в концентрационни лагери.

В концентрационни лагери! Може ли да си го представим?! Концентрационни лагери в 21-ви век... Окупаторите не позволяват пускането на хуманитарна помощ и храна в града. Хората и децата умират от глад.

Целият свят знае за това. Напомня ми за годините между 1932-1933, когато Сталин предизвика глад в Украйна, предизвиквайки агонията и смъртта на милиони хора.

След Голодомора много други страни казват, че не са знаели какво всъщност се случва в Украйна. Не знаеха за геноцида над украинския народ чрез глад. Журналистът Гарет Джоунс беше първият, който заговори за това.

Сега Русия прави същото, като докарва до гладна смърт обикновените украинци в Мариупол, само защото са украинци. Подобни неща започват да се случват и в други градове. Глад. Гладът в Украйна през същия този 21-ви век...

За разлика от 1932-1933 г., сега целият свят знае за това, но отново никой не може да направи нищо. Украинците измират. Нас ни убиват, измъчват, застрелват, режат, изнасилват, горят с ракети и бомби, гладуваме...

Мариупол представлява едно необятно гробище. Много други градове предтставляват вече същото. Но въпреки всичко нашите се държат. И ще защитават наполовина окупираните градове до последно, до смърт. Както вчера, когато нашият герой, който се взриви с думите „Слава на Украйна“, за да не даде шанс на окупаторите да навлязат в поредната територия.

Прилагам снимки как оцеляват нашите сънародници в разрушените градове, и как се опитват сами да ги почистят. Безстрашни. Най-добрите хора. Най-хуманните!