+ Интервю с писателя Емил Тонев, пра-пра-правнук на опълченец от Шипка

- Емо, как войната в Украйна нахлу в живота ти на 24 февруари? Кои картини и факти от нея се врязаха най-страшно и ярко в съзнанието ти през изтеклия месец и нещо?

- Няма да те учудя, че вярвам повече на американците, отколкото на руснаците, нали? Когато президентът Байдън каза, че Русия ще нахлуе в Украйна, изобщо не се усъмних. За разлика от Зеленски. Струпването на войски по границите, под предлог че вървят учения, не ме успокояваше никак. Ясно беше, че лудият Путин ще атакува, независимо колко той и пропагандистите му се кълняха, че никога няма да нападнат.

Признавам обаче, че и аз се подведох. Очаквах да удари Донбас с всички сили, за да превземе цялата област, да побие знамето и да спре. Той обаче е толкова лаком и откачен, че тръгна и към Киев, и към Харков, и към Одеса. Явно неговите шпиони го бяха подвели, че войските му ще бъдат посрещнати с цветя и рози в Украйна. Е, стана точно обратното. Идиотът се засили и се блъсна челно в стена. Вместо да спре, както би направил нормален човек, взе да се чеше по окървавената глава и да обяснява, че всичко е точно и върви по план. 

От 24 февруари практически аз живея в YouTube. Прекарвам часове наред там, защото най-бързо виждам информация и подробности какво се случва в Украйна. Слушам новини, интервюта и анализи, които българските сайтове и телевизии пускат след дни. Знам руски, взех да научавам и украински. Следя и двата потока, сверявам ги с американски и европейски източници. Категорично твърдя, че руските сведения са пълна лъжа и пропаганда. Долнопробна манджа, сготвена за зомбирани мозъци.

Жертвите на разкапаната, немотивирана руска армия дотук са над 17 хиляди – повече, отколкото в двете чеченски войни. И това, да ти кажа честно, вече не ме трогва. Ужасно е, знам. Повечето от тези войничета нямат никакво желание да се бият, сигурно трябва да съчувствам и на тях. Но не мога. Особено като слушам техни телефонни разговори с майките и жените им, прихванати от украинците. Войничетата обичат да се хвалят каква къща обрали и изгорили, колко момичета изнасилили, кой магазин разбили и какво мародерствали. Един обясни на жена си, че успял да докопа три айфона и един таблет в суматохата, а жена му го накара да се закълне, че единият айфон е за нея. Даже го попита: „Ама нали е последен модел?!“

Да бъда коректен: някои от войниците казват, че са ги излъгали, че „тук няма никакви нацисти“, че „и къщите, и пътищата им са по-хубави от нашите“, и „имат си животни, храна, водка, всичко“, и че „мразят ни страшно, никой не ни иска“, че „командирите ни са п…дерасты, зарязват ни и бягат“. Нормално – тъпа, гнусна война. Потресох се обаче, когато една майка се скара на сина си по телефона: „Дръж се като мъж, стига си хленчил! Ти си там да защитаваш Русия! Ако ние не бяхме нападнали Украйна, тя щеше да ни нападне!“ Хлапето взе да подсмърча, а майката-зомби да го успокоява: „Ну, не надо, дорогой, ты держись там…“ Чудех се да плача ли, да се смея ли на широко насраната руска душа.

Който не вярва, да влезе в Ютюба. Има ги хиляди такива прихванати разговори. Само трябва да се знае руски. Опасявам се, че повечето уродливи тукашни путинисти не го знаят. За разлика от мен.

Колко са загиналите украинските военни и опълченци не знам, но се прекланям пред тяхната саможертва. И пред живите се прекланям, и им стискам палци. Те отсрамват западния свят днес. Украинците показаха, че са големи мъже! Начело с братята Кличко и настоящия световен шампион по бокс в тежка категория Олександър Усик. Тримата можеха да си гледат кефа някъде на Запад, а са на фронта. В същото време Кубрат Пулев се изказа: аз съм за мира, не може само едните да са виновни. Този самопрехвален българин се самосвали с такъв нокаут, какъвто и Владимир Кличко не му беше нанасял.  

Голямата трагедия са цивилните жертви в Украйна. Децата. След една зверска бомбардировка по жилищен квартал в рускоговорящия Херсон гледах в YouTube нецензуриран клип как лекари се опитват да спасят едно русо детенце на 3–4 години. Не успяха. Детето умря в кадър. Лекарите се разплакаха. И аз с тях. Ревах два часа и не можех да спра. Ако ми беше минал някой случаен руснак пред очите, не знам какво щях да направя.

- Как намираш поведението и действията на управляващите ни във връзка с войната?

- Отвратително. Долно. Страхливо. С малки изключения те са надупени, жалки подлеци. Виж как се държат поляците, виж нашите. Ад!

Как е възможно президент на държава от НАТО да заяви официално: ние може да изпратим каски и бронежилетки на Украйна, но само за цивилното население?! И какво? Ще пратим наблюдатели да следят да не би някоя каска да попадне върху главата на украински войник? Ако попадне – какво? Ще се разсърдим? Ще прекъснем дипломатически отношения с Украйна? Резилът си е резил, съжалявам.

Да не говорим за депутатката от копейковата партия. Щяла да даде на руснаците джипиес координатите на българския Министерски съвет, за да му пуснат една „високоточкова“ ракета. Тази леля е такава грешка на еволюцията, че трябва да я впишат в Дарвиновия „Произход на видовете“ като ново откритие. 

Има един стар руски учен, физик, математик и анализатор – Андрей Пионтковски. През 2016 г., на 76-годишна възраст, емигрира в Щатите, за да не го убият путинските служби. Тези дни той (в интервю за украински сайт) сравни родината ни с „българската красавица, която се прави, че не дава на руския мъжага това, което той иска, но не се прави много убедително“. Цитираше съветска песен от времето на Брежнев. И песни за нас пеят, ех!

Случвало ми се е да се срамувам, че съм българин. Днес ми идва да потъна в земята от срам.

(Из интервю на Деян Енев, в. Култура)