Манол ГЛИШЕВ

От вчера до днес чета следните коментари по детайли от иначе прекрасния митинг и шествие в София:

1. Ама защо имало подпалено руско знаме;

2. Ама защо хората викат "иди нахуй";

3. Ама не може ли ние да сме само и единствено добри, кротки, мили, европейци и финяги, без агресивни послания...

Знаете ли, това е срамно. Жени и деца загиват! Мариупол е жива гробница! Харков го няма на картата вече, не и като нормален град! Ония съветски свини избиват населението на цяла, голяма европейска страна, току под носовете ни! Кадировските изверги изнасилват и разстрелват жертвите си! Това е реалността.

За това е митингът, затова е шествието. А не за да се разходим вечер с приятели, знаменца и кученца. Да вървят по дяволите мирните послания точно сега. Знаете ли кой иска "неутралитет", мирни посланийца, цветя и тебеширчета от нас? Точно така, руските курви искат това. А знаете ли кой вика най-силно "нахуй"? Украински момичета на по петнайсет години - защото бащите и братята им в момента се сражават на смърт с ония уроди.

Знаете ли, че утре това може да е реалност също в Молдова и България?

Мир? Да, когато войната бъде спечелена. Чак тогава, не по-рано. Когато последният руски изрод напусне украинска територия и е сигурно, че няма да тръгне към България, защото е мъртъв, осакатен или достатъчно наплашен.

Не само руското знаме трябва да гори - защото е знамето на касапи.

Ами и съветските паметници трябва да рухнат, руското посолство да остане празно, БСП да се забрани и най-вече да станем малко по-смели. Защото утре може да ни се наложи и ние като украинците да защитаваме страната си с оръжие.

Първата подготовка е в ума. Смърт на руските нашественици. Всеки път, когато мирно и весело изкрещите „Слава на Украйна", или "Да живее България", трябва да си давате сметка, че това означава именно смърт за някой проклет руски войник.

И че това е добре...