Вида Боева-ПОПОВА

Рим

(родом от Охрид)

Преди много години, на днешния ден, 1-ви март, както вървех по нашата улица в Рим, спре ме една госпожа и ме поздрави на италиански с „Честита Баба Марта"!

Изтръпнах от вълнение. Тя си бе окачила мартеничка.

- От къде сте?

- От Украйна, работя наблизо до вашето здание и чувам понекога, когато ви срещна, как си говорите на български със съпругът ви.

- Да, българка съм.

-Защо не сте си окачили мартеница днес?

- Немаме, далече сме от родните огнища.

- Приемете неколко от мен, получих ги от родината ми Украйна, от моите близки.

Днес тя е там, при близките си, за да брани Родината си.

Този спомен никога нема да забравя. Той е скътан в сърцето ми.

Поклон! Нека всички бъдем днес с Украйна.