Български санкции срещу Русия, извън санкциите към които се присъединяваме, не биха били израз на русофобия или неблагодарност, нито пък единствено символичен акт на противопоставяне на руската агресия в Украйна.

Нито пък ще бъдат само принос към усилията на нормалния свят да се ограничи силата на Русия.

Те ще са също и част от необходимите мерки за собствената ни национална сигурност. Доктрината на пасивния опортюнизъм, която определя българското политическо поведение през различни режими и правителства, ни оставя на течението на водите и ветровете на събитията.

Дали ще го наречем "снишаване", дали ще наричаме войната операция, дали ще твърдим "това е далече, няма заплаха за нас", дали ще се позоваваме на православни и славянски митове и легенди или ще бъдем герои на ботевата механа, тази стратегия ни нанася само вреда и срам.

Ограничаването на руското влияние в България сега е въпрос на национална сигурност. Нищо общо с Чехов, Чайковски или балета на Болшой.

Санкциите срещу руските бизнеси и други интереси в България са съвсем прагматична и необходима стъпка, която трябва да бъде предприета.