Мартин ДИМИТРОВ

Ние тепърва ще осмисляме пораженията, нанесени ни от управлението на Борисов. Убеден съм, че те надхвърлят и най-големите ни корупционни подозрения. Става въпрос за власт, нанесла много тежки поражения върху мечтите ни. В десетилетие на небивал икономически възход, Борисов ни спря.

Той асфалтира краката ни в настоящето, възпрепятствайки възхода ни, но пък все по-натрапчиво демонстрирайки арогантността и безнаказаността си.

Ние променихме речника си: постепенно, но някак естествено, ние спряхме да говорим за "развитие" и започнахме да говорим за "усвояване".

Приучихме се на несправедливост и възприехме, че да се краде от еврофондове е нещо нормално. Примирихме се с олигархията и дори положихме старание да намираме добри черти у нея. Защото - олигархията е дарител, тя ни купува неща в борбата с пандемията, например, а е хубаво да ценим дарителите...

Имам усещането, че с годините ще ни става все по-трудно да откриваме какъвто и да е смисъл в управлението на "ГЕРБ" и Бойко Борисов.

И, поемайки по обгърнатата в мъгли пътека към бъдещето, обръщайки гръб на неприветливата днешност, с всеки откъснат от календара месец ние ще ставаме все по-учудени от факта, как сме търпяли всичко това толкова дълго...

В този смисъл, десетилетието на г-н Борисов спокойно може да бъде разглеждано като късометражен комунизъм. Отива си едно изключително отвратително десетилетие.

Това е единствената добра новина!

(Бр. 12/2021 на „Златоградски вестник”)