Юлия Благоева-ШОПОВА

В недалечното минало, когато през лятото се установявала по-продължителна суша и имало опасност да изсъхнат не само посевите, но и храсти и дървета, в Златоградско се правил ритуала „Пеперуда”, добре известен и в много други краища на страната. Нека отбележим само, че в някои от селата ритуалът се наричал „Перперуда”, според това как на местния диалект се изговаряла самата дума.

Поведени от по-възрастни хора,  12-16-годишни момичета се събирали, определяли едно от тях и цялото го окичвали със зеленина – тревист бъз, бъзак, от главата до петите, така че да не се познава кое е. всички тръгвали да обхождат къщите в махалата, като викали:

„Пеперуда-руда, до тора

(т. е. – до вечерта) и друга!”

Във всяка къща поливали „пеперудата” с вода – посланието е до вечерта така да завали, че хората, които са навън, да се измокрят до кости.

В кв. „Кум”, например, от дарените продукти и другите, донесени допълнително, девойките омесвали тесто, палили огън и изпичали мекици, които раздавали на децата.

Разбира се, често се случмало до вечерта наистина да рукне проливен дъжд, за радост на всички. И тогава по-малките деца се хващали за ръце, подскачали и викали:

„Лети, лети, дъжд –

да се роди ръж!”

(Бр. 12/2021 на „Златоградски вестник”)