Юлия Благоева-ШОПОВА

Тази случка е от времето, когато тоалетните на хората се намирали най-често на двора, а специално ушити пижами и нощници рядко имало по селца и малки градчета.

Та тогава млада булка си ушила красива бяла нощница за следсватбата си. Една нощ, в малките часове, тя тръгнала до тоалетната в дъното на двора. Огряна от лунната светлина, с дългата си бяла дреха и разпуснати коси, отдалеч тя приличала на видение, на самодива...

И точно за нещо такова я взело едно ранобудно златоградско семейство, което в тези ранни часове обикновено отива на тютюневата си нива. Когато я видяли, те се уплашили и се върнали обратно, въпреки подготовката и неотложната работа по тютюна. Хората се изплашили много и поради това, че за тази махала се говорело упорито, че си има „стопанин”, т. е. „нощен дух”, който се явявал често и плашел хората...

Минало време и така се случило, че „самодивата” с нощницата и изплашеното семейство се сродили и често със смях си припомняли тази случка при роднинските събирания.

(Из книгата „Златоградски хумор”,

„Славена”, Варна, 2021)

(Бр. 9/2021 на „Златоградски вестник”)