Представители на известния златоградски род Харбазови били известни като доста стиснати и когато им поисквали някаква услуга или заем, винаги си търсели всевъзможни причини, за да отклонят молбите и да се откаже. С течение на времето тези всевъзможни откази станали пословични и известни сред златоградчани като „Харбазовите шест бална”. Те, разбира се, били много повече, но в народната памет са останали следните няколко, като причина за отказ за разни молби, било от комшии, било от всякакви близки и приятели. Когато тя е била отправена към мъжа в семейството, увъртането стигало до нещо като:

1. Се ни мога, артик, Летифка е яца болна...

Когато молбата е към жената, следвало следното „бално”:

2. Почекай малко, майка, Летиф са е яца увел (бел. а. – оклюмал, поразболял се).

Следващото „бално” като отказ, обикновено било:

3. Ам се нали знаиш, Ахмедь го проводихме аскер, там е яце бална работана...

Следващото е свързано със снахата, жената на аскера Ахмед, когото наричалри по традиция на името на съпруга:

4. Да знаиш, айсе сме яце загрехът, Ахметца е тьъшка (бел. а. – бременна), та друг път ела да подумаме...

Не е пощадено и семейното животно, кравата, която също се ползвала за минаване в отбрана:

5. Седи се, остави тъва работа, кравана е стелна, напечено е (бел. а. – демек, животното ще ражда).

При друга молба към жената (Летифка), тя започва да кърши ръце:

6. Майка, мъль ма ни видиш каква съм ремава, пък съм и йотичова (бел. а. – с температура е, охтичава), с курем до шия! Пък е Летиф дошъл с топие басма и ми лу вика: Хадя, мъри, от кутри топ да режим... Йъла друг день се...

(Из книгата „Златоградски хумор”,

изд. „Славена”-Варна, 2021 г.)

(Бр. 8/2021 на „Златоградски вестник”)