+ Сензационни разкрития в софийските архиви – т. нар. „Отци на Македония” са пожелали да бъдат български учители - в една статия, специално за ЗВ
Евгений ЕКОВ,
Гл. експерт в ДА „Архиви”,
Откриването на нови документи е изключителна рядкост в „архиварския занаят”. Най-често това се случва при издирване на материали, във връзка с питане до Централния държавен архив, или до други архиви. Така се случи и с откриването на непознатата досега молба на д-р Павел Шатев до българския Екзарх Йосиф I, за назначаването му за български учител. Това стана в хода на издирването, което правех, за архивни документи за учителстването в Солунската гимназия на Георги Попиванов от Неврокопско.
Павел Шатев е български революционер, деец на Вътрешната HYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F"македоно-одринскаHYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" революционна организация, един от Солунските атентатори. „Подписания, пише в молбата си от 11 юли 1912 г. Шатев, през изтеклата учебна година привърших курсът по право при Брюкселския университет. Въз основа на зрелостното ми свидетелство, издадено от Дирекцията на сол[унската] бъл[арска] реална гимназия, зачетените семестри като редовен студент и минатите с добър успех испити при университета, издаде ми се документ за пълно завършено образование”, описва битието си молителя. И излага мотивите си, за да моли да стане учител:
„Ваше Блаженство,
единствената възможност, за да остана в отечеството ни, а с това да бъда полезен както на ближните ми, тъй и на себе си, е като остана учител, макар временно, при едно от средните уч[eбни] заведения в Солун или Цариград. Предвид на гореизложеното, моля Ви, при назначенията на Г[оспода] учителите, да ме имате пред вид като кандидат за редовен учител”, подчертава желанието си оцелелият в атентата срещу кораба „Гвадалкивир” гемиджия. Молбата е чута и с постановление № 444 от 21 септември 1912 г. на Българската Екзархия, „съгласно решенията на екзархийския смесен съвет, взети в заседанието му от 15. IX. т. г.”, е постановено: „…1. Назначаваме от деня на встъпване в длъжност: а/ Д-р П. Шатев от Кратово, свършил по правото в Брю[к]сел, за волнонаемен учител по български език и литература в Солунската търговска гимназия, на место вакантно, с годишна заплата 90 л. т., съгласно с чл. 77 от основния правилник…”
Между двете световни войни
д-р Павел Шатев е един от
създателите на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
В първото македонско правителство (1945) е избран за министър на правосъдието, а през 1946 г. - за подпредседател на Президиума на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ).
На 1 октомври 1948 г. д-р Павел Шатев и Панко HYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2"Брашнаров пишат изложение за положението във Вардарска Македония до ръководителите на СССР и България, в което разкриват картината на терора над българите в Титова Македония.
През 1949 г. Павел Шатев е арестуван „като потенциален неприятел на държавата“ и е отстранен от политическия живот. В затвора в Скопие е задържан 11 месеца, а после е интерниран в Битоля, където е държан под домашен арест до смъртта му. На 30 януари 1951 г. Шатев е намерен мъртъв на битолското сметище. И няма как да бъде другояче, като се има предвид, че Панко Брашнаров, известен и като Панко Брашнар, е също български учител и виден деятел на Вътрешната HYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F"македоно-одринскаHYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" революционна организация (ВМОРО). След като през 1919 г. възприема идеите на комунизма, става член на Вътрешната македонска революционна организацияHYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0)" (ВМРО)HYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0)" (обединена).
След установяването на българската администрация в региона, започва да работи отново като български учител. От 1943 г. подкрепя югославското комунистическо партизанско движение и на 2 август 1944 г. в манастира „HYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D1%80_%D0%9F%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_(%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80)"ПрохорHYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D1%80_%D0%9F%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_(%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80)" HYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D1%80_%D0%9F%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_(%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80)"ПчинскиHYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D1%80_%D0%9F%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_(%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80)"“ участва на учредителното събрание на АСНОМ. Като най-стар делегат, той председателства заседанието, а впоследствие остава и заместник-председател на АСНОМ.
Разочарованието от политиката на новите белградски власти кара Панко Брашнаров и Павел Шатев, в общото им писмо от 1 октомври 1948 г., да се обявят против политиката на Югославия към анексиране на Пиринска и Егейска Македония. И да обвинят ЮКП във вмешателство във вътрешната политика на Македония и дейността на АСНОМ, и проява на краен сръбски национализъм. Те алармират, че азбуката на македонската писмена норма нарочно се сродява с караджицата и насилствено се сърбизира. Заявяват, че македонската компартия действа изцяло в интерес на югославската комунистическа партия и са забранени всички книги и вестници, с изключение на сръбските. А българските са особено забранявани... В резултат, Брашнаров е арестуван и е затворен в концлагера Голи Оток, където умира на 13 юли 1951 г.
Именно Панко Брашнаров
е подател на другата новооткрита
молба, в която на 3 октомври 1912 г. пише до Българския Екзарх Йосиф I: „…апелирам към Вас, в името на закона и справедливостта, да ми се запази учителското място във Велес”, което му е отнето от група учители, завзели властта в просветното дело в града. Избухването два дни по-късно на Първата Балканска война не позволява на Екзарх Йосиф I да направи каквото и да е, защото е изолиран от паството му.
Какво по-голямо доказателство за това какви са били по национална принадлежност революционните дейци в Македония и Тракия от края на 19 и първата половина на 20 в., от новооткритите документи на двама от най-видните от тях? Въпреки превратностите на съдбата, които тя - с типичната си жестокост - им е наложила…
Появата на документите предизвика истински фурор сред нажеженото от спорове между София и Скопие българско общество. Те казаха думата си какви са техните автори в момент, когато атаките срещу българската принадлежност на „македонците”, са в апогея си. Ефектът в Република Северна Македония от откриването на трите документа бе като от избухването на бомба и никакви усилия новината да бъде „покрита” не дадоха резултат. Интернет и този път заработи в полза на „бугарашите”. Властта в Скопие бе разтресена от поредните архивни доказателства, че „Отците на Македония” са български учители.
Нещо повече - те собственоръчно са го заявили в новооткритите им молби не до кой да е, а до Българския Екзарх Йосиф I. При това написани на правописната норма на българския книжовен език от това време, а не на „македонскиот язик”, който сърбокомунистите край Вардар налагат с „огън и меч” вече седемдесет и седем години.
(Бр. 6/2021 на "Златоградски вестник")