Как старите златоградчани определят състоянието на човека през живота му, в зависимост от годините, които е стигнал? Обикновено това ставало с турското название на числата:

На 1 годинка – „Бир – мир”;

На 10 години – „Он – бонбон”;

На 20 години – „Ирми – намери”;

На 30 години – „Утуз – туз”;

На 40 години – „Кърк – мърк”;

На 50 години – „Елли – белли”;

На 60 години – „Алтмуш – гърбуш”;

На 70 години – „Етмиш – битмиш”;

На 80 години – „Сексен – серсем”;

На 90 години – „Доксан – насран”;

На 100 години – „Юз – домус”.

За жената конкретно, златоградчани казват, че от 20 до 30 години тя се учи всичко да знае; от 30 до 40 години вече доста знае; от 40 до 50 години вече всичко знае и може; от 50 до 60 години отива към края си и всичко приема и всичко дава; от 60 до 70 години – никого не желае и никой не я желае; над 70 години жената вече се отдава на спомени и страдания...

(Бр. 6/2021 на „Златоградски вестник”)