Юлия Благоева-ШОПОВА

„Сурле” е местност над Томовата и Крушовалиевата къща в Златоград. Там се събирали младежите по празници да свирят, пеят и се веселят по тамошните поляни. Днес е напълно застроена местност, но от онова време са останали следните стихчета:

О, Сурле, ти мой блян,

ти наш си хубав земен рай,

де Пандо Розов силно блей,

а Весела яца гали да са смей...

Споменатият Пандо е син на преселници от Македония, живеел наблизо заедно с майка си и брат си Спиро – музикант и диригент на църковния хор. Весела пък е Д. Хекимова, също живеела наблизо и двамата с Пандо били сгодени, а по-късно се и оженили.

Весела било красиво момиче, а В. Т. от същата махала също много я харесвал. И преди тя да се сгоди, я поискал за жена. Но баща ѝ Димо отсякъл: „Нема да стане, В. не може да турми коминь!” Т. е. смятал, че момчето не може да върти къща. От което младият мъж се засегнал и по-късно казвал: „Я можех и два коминя да турмя, лу кък ни беше го срам до го каже тва...”

(Из подготвената за печат книга

под заглавие „Златоградският хумор”)

(Бр. 4/2021 на „Златоградски вестник”)