Юлия Благоева-ШОПОВА

Някога в Златоград не е имало сметища в днешния смисъл на думата, нито пък съответното сметосъбиране. Хората изхвърляли боклука си където намерят, а ако той бил по-обемист, чакали реката да придойде (тук се казва - „да слезе рекана”) след продължителен дъжд и тогава да го изхвърлят в нея. Може би оттогава е останала и крилатата фраза за онова, което не ти е нужно: „Фърни го на рекана!”

Двама младежи от града по цели нощи не се прибирали – свирили и пеели до зори, а на другия ден спели до обед и не можели да свършат нищо полезно вкъщи.

Веднъж бащата на единия от тях възложил на сина си някаква работа, но той си направил „оглушки” и забравил за поръката. Така ядосан, човекът срещнал на пазара бащата на другия младеж и му казал загрижено:

- Твой Л. и мой Н. – за нищо не стават. Айсе, ага слезе рекана – и двамина по в чувал и метнати да ги отнесе...

(Бр. 4/2021 на „Златоградски вестник”)