НА МАЙКА МИ

...И не плачи - ти много, много плака -

за дом, за мъж, за синове, за внуци...

И ето пак сама във къщи чакаш

гласа на тежки есенни каруци.

Докрай ще си останеш все такава -

единствена, а обич не се връща...

Не казвай нищо - аз не заслужавам.

Ти само ми прости. На брат ми - също.

(Бр. 3/2021 на „Златоградски вестник”)