Огнян МИНЧЕВ

Тези, които стоят зад ИТН и ги направляват, постигнаха един много съществен успех. Те натурализираха поведението на най-голямата партия в парламента, като напълно непрозрачно и нямащо каквито и да е ангажименти към публичния политически живот - особено към общественото мнение.

Вече се приема като естествено, че тези хора няма да ни осведомяват нито за плановете си, нито за позициите си, преди да ни ги сервират като fait accompli. Това изтегляне от публичния политически живот ще има сериозни последствия за допълнителното разграждане на демократичната система у нас - дори и като фасада.

По-интересното на този етап е, че веднъж натурализирали това високомерно спрямо публичната политика поведение на ИТН, нейните водачи успяват да пробутат като нещо нормално още една "новост" - "правото" на ИТН, разполагаща само с 65 депутати, да селектира изцяло състава на своя предполагаем кабинет. Да, кабинет на малцинството, но кабинетите на малцинството разчитат на гъвкави мнозинства - по различни проблеми, различни конфигурации.

Днес, 29 юли, в НС стана ясно, че ИТН приема като нормално другите "протестни партии" - ДБ и ИБГНИ - да подпишат празен чек за новия кабинет. Да нямат право на претенции дори за това КАКВИ хора ще влязат в него, след като са се отказали от претенции да предлагат свои номинации за министри.

Очевидно, ако изобщо стигнем до излъчване на правителство, ще получим "изненада", която ще постави всички пред свършен факт. Изключението от "всички" ще бъде, разбира се, тази част от задкулисието, която вече няколко пъти ни "изненадва" по този начин през последните десетилетия.

Но подобна конструкция в днешните обстоятелства няма да бъде особено стабилна.

И това ще има тежка цена за страната като цяло. Вероятен е и алтернативният вариант - трети поредни избори - но опасностите от него надхвърлят ситуационните поражения и се разпростират върху принципите и правилата на съществуващата политическа система като цяло.