Диди ПАВЛОВА

Чаках мъж със сини очи, обичащ да чука поетеси. Не дойде....

Висока съм. Бивша мис. И републикански шампион. Цялата съм крака.

Под чатала ми може да мине бобкат. Знам и други странни думички. Да. Инж. съм. Трите мъки.

И мъжът ми си има любовница. Дамата с кученцето. Поредната дама с кученце.

Има и без кученца – идват, ощастливяват го и си отиват. Тази не си тръгва. Иска повече. Повече от всичко. Иска всичко.

Разбирай - иска го целия. Идва в моя дом да го консумира, когато не съм вкъщи.

Така синовете ми ще станат мъже. Като баща си. Напориста е. Със захапка на питбул. По-дребна е от мен. По-слаба, по-лека, по-нова, по-млада.

Има кученце. Той е по-щастлив с нея. Защото не му се налага да вика майстор за пералнята, да сменя изгорели осветителни тела, etcеtera... Все пак вкъщи инж.-ът съм аз. Той е интелектуалец. И е за разкош.

Той е по-щастлив с нея. И защото не му се налага да полага усилия да я надбяга. Искам да го ощастливя! Искам да му спестя усилието да си измисля причини, когато излиза под строй, да разхожда кученцето на госпожата.

Ще му е по-комфортно да трябва да извежда нашето... Искам куче!

(Бр. 3/2021 на „Златоградски вестник”)