+ Златоградски общински съветник настанил родителите си в едно от отделенията на МБАЛ-Златоград - живеят там вече година и до днес, като VIP-„пациенти”...

 

Ефим УШЕВ

 

 

Когато разбрахме за тази „случка”, се обърнахме с въпрос към председателя на ОбС Емил Хумчев. „Да, това явно е така, получаваме вече доста устни сигнали от граждани по случая и сега ми предстои среща с кмета. Ще го обсъдим и ще вземем решение.” Според Хумчев, това състояние не е редно, болницата е за активно лечение на граждани, а не социален дом за продължителен престой, в който да се живее на гърба на болницата, т. е. на гърба на общината.

 

И този, който си е позволил това своеволие, ще трябва най-малкото да плати разходите за престоя на въпросното семейство през тази година на пребиваване. А ръководството на болницата да поеме своята отговорност за извършеното нарушение, ако има такова. Хумчев каза още, че се подготвя извънредна сесия на Съвета, където случаят ще бъде разискван.

 

За какво всъщност става дума?

 

За разлика от председателя на ОбС, който получава устни запитвания от граждани, ние получихме в редакцията читателско писмо, където всичко е казано пределно ясно и с което сега ще запознаем читателите си, каквато е практиката ни вече 32 години. Ето съдържанието му:

 

„Уважаеми г-н Ушев!

Редовно чета „Златоградски вестник” и статиите ви в сайта „Фактор”.

Приемам вашите критики, насочени към всички извращения, изпълнили нашия живот, защото и аз мисля така. Вие сте една сигнална „лампичка” в малкия Златоград, потънал също в корупция, както и цялата страна.

Г-н Ушев, от девет месеца в нервното отделение на болницата в Златоград са настанени родителите на д-р Ерол Чинар, доведени от Хасково и необезпокоявани от никого източват здравната каса, дори памперсите не си заплащат.

Стаята, в която са настанени, е превърната в безплатен хоспис и на вратата пише: „Забранено влизането!” Иначе, в репортаж по БТВ видяхме как ръководството на болницата проси от населението на града боб, лук, картофи и др. Т. е. проси от хората, чиито деца са работници по строежите из цяла Западна Европа.

Градът е малък и явно личи стандартът, който демонстрира д-р Чинар – апартаменти на дъщерите си в София и нова кола на малката си дъщеря, която скоро се дипломира в Бристол, Англия. За всичко това знае управителят на болницата – д-р Личев, както и завеждащият отделението - д-р Ефимов. Пълно мълчание! Защо ли?

Проверете случая и изнесете фактите във вашия вестник. Мисля, че имате куража за това!”

 

Следват подпис и адрес, които ще запазим в редакцията. И веднага потърсихме споменатите наши уважавани лекари – д-р К. Ефимов и д-р Л. Личев.

Според Ефимов, болницата си има ръководство, което е решило да настани семейството и той не може да откаже стаята за настаняване. „Преди време съм лекувал единия от тях, но отдавна са просто настанени тук да живеят. Отделението не е моя собственост и аз нямам думата в случая...”

Разговарях и с управителя на болницата Личев, според когото настанените са близки на двама негови лекари, на които не може да откаже. Смятали са да ги настанят в специално звено, но то обаче било превърнато в ковид-отделение.

Изпратихме и писмено запитване до кмета на общината, в което между другото задаваме следния въпрос: „Тъй като от председателя на ОбС разбрахме, че болницата все още няма нов статут като социално заведение с грижи за възрастни хора, молим за вашето мнение този случай в момента съобразен ли е и въобще позволено ли е от закона за общинските болници или от друг някакъв закон?”

В отговора си кметът казва, че писмото ни е препратено до председателя на ОбС, като негов принципал. Който пък от своя страна иска писмен отговор от управителя на болницата, с което редакцията разполага. В него обаче д-р Личев не отговаря на горния въпрос, но затова пък информира председателя и кмета за адресната регистрация на двамата, както и кой е личен лекар на настаненито в отделението семейство. Информира още, че са били „многократно хоспитализирани и дехоспитализирани по повод тежки мозъчни инсулти”, че са били лекувани „по различни клинични пътеки” и дори кой се е грижил за тях „извън хоспитализацията им”. Говори в писмото си отново за бъдещо „отделение за долекуване”...

Но не казва нищо за правното или нормативно основание да държи почти година, на издръжка на болницата, т. е. за сметка на общината, двама възрастни хора...

Нещо повече – по информация на хора от болница, там е постоянно присъстващ, също за сметка на болницата, и трети член на семейството, нещо като придружаващ родителите си, братът на д-р Е. Чинар. Четвърти член на семейството пък е с договор за заплащане с една от общинските служби, за временна заетост, за да се грижи за VIP-семейството в нервно отделение...

Тъй като отговорите, които са ни дадени по този случай не ни удовлетворяват – най-малкото в тях липсва конкретност, ще изчакаме позициите на нашите общински съветници по казуса, които се надяваме да попитат болничното ръководство: лекували ли са досега по година време в някое от отделенията в болницата родителите и на други местни лекари, а и обикновени златоградчани...

 

Очакваме становища и от здравната инспекция в Смолян и от Изпълнителната агенция „Медицински надзор” към Министерството на здравеопазването. Отсега е ясно обаче, че твърде, твърде скъпо ни излиза общинската грижа на едно семейство с огромни доходи и никак немалки „палати”. Където обаче засега не желаят да настанят собствените си родители... Може би затова д-р Ерол Чинар предлагаше на една от сесиите на ОбС общината да поеме изхранването на пациентите в златоградската болница. Явно той всъщност е искал по някакъв начин да узакони изхранването на собствените си родители там...

 

(Бр. 2/2021 на „Златоградски вестник”)