+ Коварното споразумение ще послужи като инструмент за присвояване на всички „македонски“ характеристики, които предадохме на хората от Скопие, в полза на България

От Янис КУРИАНИДИС

В. „Нюз Брейк”, 23. 12. 2020 г.

„Ако е необходимо, ще изпратя инженерен полк за премахване на паметници и надписи, които не отговарят на исторически събития”, каза българският министър на отбраната Красимир Каракачанов, само ден след годишнината на 11-ти октомври, датата, на която се почитат жертвите след нахлуването на български войски в страната им през 1941 г., когато България е на страната на германците.

Твърдият националистически политик, вероятно с гръцки корени според фамилното си име (въпреки че категорично отрича), направи това безпрецедентно изявление възмутено, че правителството на Скопие настоява да се почита тази дата, въпреки че З. Заев наскоро каза: „Български войски дойдоха у нас като приятели“! И ако някои смятат, че всичко това е препратка към далечно минало, което не е в състояние да повлияе на сегашното развитие, те отричат скорошния ход на София да блокира процеса за присъединяване на Скопие към ЕС, отказвайки да приеме „македонска“ идентичност и „македонски“ език за населението на Скопие, които им бяха толкова щедро дадени от предишното правителство на СИРИЗА, с предателското Преспанско споразумение и което се „уважава и прилага“ от сегашното правителство на Мицотакис. Нормалното щеше да е да се радваме на това действие на България, но ако ние като държава бяхме направили правилното нещо, за да защитим националните си интереси и историческото си наследство.

Но как да се радваме и защо?

Защото дадохме възможност на България да защити историческата истина, че скопяните не са македонци?

Или защото дадохме право на българите да формулират официално своя праисторическа версия, че всички скопяни са българи?

Всеки, който не проследи зад това развитие основите за евентуално възраждане на българския национализъм, вероятно изглежда няма разбиране за балканската действителност. България не е спира да си представя ефимерното „величие“ на Санстефанския договор, когато в това предградие на Константинопол царската и Османската империи се съгласяват да създадат българска държава, която включва, освен днешна България, почти цялата наша Македония, както и райони на Северен Епир, Албания, Сърбия и Източна Тракия.

Дадено е, разбира се, че по-голямата част от славяноезичното население на Скопие е от български произход и с развити пробългарски чувства. Поради тази причина е много вероятно Заев да отстъпи по въпроса за честването на 11-ти октомври, с компромис от типа „македонска етническа група от български произход“. По-лошото е, че по този начин Преспанското споразумение ще функционира като инструмент за присвояване на всякакви "македонски" характеристики от българите, които ние предадохме на скопяните. Но не беше ли това целта на българския (революционен) комитет и престъпленията му срещу македонския елинизъм от самото начало?

Колкото по-скоро осъзнаем, че толерантността към предателството, но и към неговото „уважение“, оставя геополитическа празнина в нашия регион, която, разбира се, ще се стремят да изпълнят спекуланти на историята и заговорниците на националната ни цялост, толкова по-малко болезнени ще бъдат последиците за страната ни. (Превод за ЗВ от Ридван Караходжа)

Бр. 2/2021 на „Златоградски вестник”