Съобщението дойде от гилдията на артистите от театъра в Сливен, където той работи докрай, дори и след поразилия го коварен инсулт.

Стана първия носител на театралната награда „Аскеер” след учредяването й, изигра стотици роли в театъра и киното, пееше прекрасно родопските песни и държеше да подчертае – златоградските...

Както и „батьо” си, Вели Чаушев, често при идването си в Златоград се отбиваше в редакцията на ЗВ и приказвахме дълго.

Довери ми се и станах негов редактор на първата му книга, която излезе в „Антология Златоград” на Етнографския комплекс.

Беше духовен човек... Бог да го прости!

(Бр. 21/2020 на „Златоградски вестник”)