Това стихотворение Иван Вазов пише през жестоката за България 1916 г. Написано от Патриарха в дни велики, славно време, в което той е свидетел на големи победи на българската армия над многобройните ни врагове, атакуващи я отвсякъде.

1916 г. е най-тежката за България година, в която тя дава най-много жертви за цялото си участие в Световната война. Защото воюва на два фронта – Южен, в Македония, и Северен - в Добруджа и Румъния. ЗВ

...

Българио, живей!

Охулиха те злобно враговете,

прокле те лицемер и фарисей,

но твоята съдба по-ярко свети:

Българио, живей!

Жестоки рани те покриха, злото

извика с радост: "Тя ще угасней!"

Но ти издигна гордо пак челото –

Българио, живей!

"Да мре! - решиха на съвет събрани

вразите, - щом за себе по милей!..."

Но ти каза: "Не ща да мра, душмани!" –

Българио, живей!

(Бр. 21/2020 на „Златоградски вестник”)