...

...Но аз съм беззащитен като тях,

като ранените безлистни клони,

и моите молби с безумен смях

развихрената нощ злокобно гони.

Върнете ми безбурната любов,

върнете ми желанията прежни,

и Тракия с лазурния покров,

и Тракия с лазурите безбрежни!

(Бр. 20/2020 на „Златоградски вестник”)