Новини

Селцата около нас: Обичта и спомените, които сплотяват...

сряда, 24 февруари 2021 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Или какво видяхме и научихме, след един вкусен курбан в махала Пещерска на с. Дрангово

 

Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

Отколешна е традицията в Родопите, която хората и от двете религиозни групи наричат „курбан”. Най-общо казано – общността събира пари на дарителски принцип, купуват се животни за ритуалното колене, а месото след това се вари в множество казани. Целта, разбира се, е една – събиране на хората от близо и далеч на една обща софра, които да се видят и разговорят, а така – да стопят отчуждението, неизбежно настъпило от разпиляването на родовете из цялата страна, а и в чужбина.

 

Интересното в родопските курбани е, че такива правят и джамийските, и църковните общности и всяка от тях кани на своето събитие ръководни представители от другата религия. И когато те се отзоват, а обикновено това винаги става, задоволството е голямо. Така, религиозно неограничени, на тях ходят масово и християни, и мюсюлмани, което се счита за знак на особено взаимно уважение на местните хора.

Така беше и курбанът през октомври в махала Пещерска на съседното с. Дрангово, където хората са направили специален голям покрит навес, разширен е и доста голям терен за паркинг, обновили са красива чешма с поучителен паметен надпис върху нея. Видно от каменните, най-често съборени и полусъборени къщи в тази махала, то би трябвало да е най-голямото, а и най-старото населено място. Все пак, както разбираме, тук е имало и малко, също така „каменно” училище, а сградата му е запазена и в момента. За съжаление, и то вече споделило съдбата на повечето селца в региона, които са напълно обезлюдени, а хората – изселили се отдавна или в Златоград, или в близкото с. Бенковски, или пък – в самия център Дрангово.

 

Махала Пещерска има

своето наименование

 

от близките много интересни скални образувания, наричани тук „Пищурите”. При разговори, хората често уточняват, че те са именно в тяхното землище, а не в съседното с. Кушла, както често са споменавани. В потвърждение на това казват, че е достатъчно да разгледаме кадастралната землищна карта, където еднозначно са отбелязани като принадлежащи към тяхната местност. Точно срещу нас, на върха на планината, ни посочват т. нар. местност „Тулпана“, за което казват, че е скално светилище от времето на траките. То е близо до граничната бразда с Гърция и отскоро до него е направена пътека, улесняваща посещаването му, а на самата скала са монтирали пилон с националния трибагреник. Тъй като обаче не виждахме нещо да се вее на пилона, се заричаха пред нас, че ще трябва да го възстановят, защото наскоро ветровете са го отвяли...

Два речни потока минават през тази местност, която за първи път посещаваме, и някъде в долината наблизо минават в едно, за което казват река Пещерска, приток на по-нататъшната Дранговска река. Нагоре по нея обаче, обикаляйки района, нашия водач Вальо ни показва черна скалиста местност, за която ни уверява, че това са много мощни каменни въглища. „Пробвал съм в моята печка, казва ни, гори със страшна топлина”. И наистина – ако откъснете един скален къс, ще видите, че е типичен въглищен черен къс, каквито вероятно в дълбочина ще могат да се вадят повече.

Точно по това течение, нагоре по река Пещерска, до където естествено не можехме да отидем (все пак сме дошли на курбан), е и единия от няколкото известни римски мостове около Дрангово. Преди време селото се бе прочуло се с това, че иманярско копане събаря безвъзвратно прочутия и красив римски Дранговски мост. Като утешение от този печален факт може да ни послужи това, че все пак има още запазени други римски мостове наоколо...

 

Край една от махалите,

наричана Остренска,

 

по-точно - в местността „Синия вир”, има и красив водопад, не пропускат да ни се похвалят. Само, обаче, когато реката е пълноводна, което в момента, при сегашните засушавания, няма как да ни се отдаде да видим. И го оставяме за друг път... Дори и затова, че за тази местност се носи отдавнашна легенда, че около скалата на водопада са заровени 40 товара злато, по времето на кърджалийските разбойничества.

По-горе споменахме за полусъборените къщи в това някогашно селище. Действително, те представляват печална гледка – напуснати отдавна от своите обитатели, които никак не са били малко, сега те са с пропаднали покриви, паднали стени, обрасли целите в дървета и храсталаци, самите дворове около тях, и до днес ясно очертани, са също обрасли, а самата земя, хранила поколения наред, вече напълно и отдавна неизползваема. И сега си личи обаче, че са доста интересни къщи, каквито по златоградско например не се срещат – изцяло каменни постройки, каменни дори са комините им, с четвъртита форма и заострен връх. Много от хората явно използваха организирания курбан и бяха дошли да ги посетят и да се разтъжат, защото на много от тях детството им бе минало в тези къщи. И ни изброяват собствениците им – Ничевата къща, Кикьова къща, Маринова къща, Кехайовата къща и пр.

Макар във фокуса ни да е махала Пещерска, нека кажем, че в района има още двайсетина други махали, обикновено носещи имената на местни фамилии, но не само, сред които ни изброяват Балабанска, Джангаловска, Колачовска, Серганска, Арабаджийска, Масарлийска, Хъзовска, Караджовска, Конольовска и др. А самото с. Дрангово е съставно, един вид център на тези махали, на 400 м надморска височина, почти колкото е и самия Златоград. То е на двайсетина километра от общинския център Кирково, и на около 6о км от областния гр. Кърджали.

 

Известно е, че в най-

високото място тук,

 

пак на самата граница с Гърция, се намира т. нар. Гюмюрджинския снежник, известен и като „Карлък”. И затова има спор кой Карлък всъщност се споменава в известната родопска песен „Руфинка е болна легнала” – за тукашния или за Мугленския Карлък около Смолян. Нали помните: „...Един бе Карлък останал, пък той бе в мъгла утънал...” Още повече, че песента се пее както у нас, така и сред нашенците в Гръцко, при това – в няколко текстови варианта, които публикувахме преди време в сборника „Изгори ме, изсуши ме...” Но това вече са други теми, сега сме дошли за курбан. И да видим с. Дрангово, едно от двете селища в страната, кръстени на големия български военен стратег, полк. Борис Дрангов. (Спомням си, че при няколкото ми срещи в София с неговата внучка – г-жа Райна Дрангова, все си казвахме, че някога трябва да отидем да видим това родопско селце, пазещо паметта за нейния прочут дядо).

И затова след вкусния курбан в Пещерска махала, сега сме в самото селце и, разбира се, търсим римския мост над реката. Намираме един, съборения отдавна, от който са останали само руини от двата му края, от които си личи, че е бил огромен. Следващия, обаче, който е в самото село и свързва двата бряга на Дранговска река, си е все така величествен и красив. И веднага преценяваме, че е по-висок от всеки друг златоградски римски мост. И той като тях обаче е изгубил доста от автентичността си, след нововъведенията на днешните съвременници, с които е „даряван”. Защото някогашния калдаръм по него, например, за който съдим по наличните все още остатъци, е кърпен преди години с асфалт, а някъде и с цимент. Но предвид именно запазеното великолепие на този мост, една по-активна общинска намеса би могла да издейства средства от фонд Културно-историческо наследство на МК, за да се възобнови стария калдаръм, а и да се сменят неподходящите му железни парапети.

 

От двете страни на реката,

а значи и от римския мост,

 

са доста обширните ниви на хората, в една от които берат чушки и патлажани мъж и жена. След като се заговаряме с тях, искаме да купим от много добре изглеждащите чушки, а човекът ни пълни торбите и не иска пари. След ден-два, казва ни, тук идват изкупвачи и ще вземат цялата продукция, всичко по 30 ст. килото. Това, разбира се, са същите ония пиперки, които после идват в Златоград, а ние купуваме килограм от тях за един-два лева, че и нагоре.

Така и не ни взе пари бай Стоян, а дори на изпроводяк ни откъсва по една огромна червена ябълка от близкото дърво, от която щяхме да си спомним вкуса и прекрасния мирис на истинския плод. Вкус, който никога не бяхме усещали в онези, докарани от Гърция и Турция, които редовно купуваме от магазините.

Така или иначе, запознанството и краткия разговор с човека в Дрангово, ни връщат към споменатия надпис върху чешмата в махала Пещерска, в който ще прочетем: „...Любовта, обичта, сплотяването, спомените и родния край на хората, ги води към дела. Пазете го, то е за вас...”

 

(Бр. 20/2020 на „Златоградски вестник”)