Новини

Да говорим за Македония: Трябва ли югополитиката на фалш и омраза към съседа, да се разположи в Европарламента на СЕ?

събота, 20 февруари 2021 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Преди известно време, по една македонска програма си дадох труда и изгледах едночасов диалог на журналистка с нейния единствен гост – представителят на левицата в народното събрание на Скопие, Димитар Апасиев. Който го е гледал, ще му е ясно, че това, което говори за скопските фалшификации и омразата към нас в едно свое интервю доц. Йордан Величков наскоро, е самата истина.

 

Само една е разликата - Величков говори в исторически план, а в разговора с Апасиев става въпрос за ден-днешен. Защото предаването с „професорот”, както го наричаха зрители, потвърждава как днешното обществено състояние (и мнение) в Македония не е мръднало „ни на йота” от времето на Титовия югокомунизъм. Апасиев се определяше като „лев патриот” и по-нахално и безцеремонно говорене аз не съм чувал (освен в кафенетата и кръчмите у нас, от нашенските всезнайковци, където все пак е по-нормално така да се говори). Само че тук ставаше въпрос за национална телевизия, от „професор”, който преподава в университет и е актуален политик, депутат в НС.

Разбира се, ставаше въпрос за България – фашисткия окупатор на антифашистката Македония. Ако вземел властта, Апасиев за 24 часа отменя Преспанския и Българския договор; „Червените” им линии не се прекрачват – за Гоце Делчев не се преговаря, за нищо не се преговаря, всичко си остава както при Тито; „идентитето” им е признат още от Коминтерната, после от ООН, няма спор за това... На въпрос на водещата дали може да се приеме, че Гоце бил бугарин, ама македонец в „регионална смисла", гостът почти избухна, че Гоце е македонец и бугарите немат нищо с него, край, не се преговара, точка. И сега внимание – докато вървеше разговора, течеше едно непрестанно, като от бързотечна река писане от зрители, всичките до едно аплаузни, въодушевени, възторжено-поздравителни, от рода на: „Браво, професоре, ово е иднината, най-добриот, най-великиот, нема като него македонец, с тебе сме великане...”  И все в този дух цял един час! Според мен наистина положението там е неспасяемо, омразата и нахалството са великите им чувства – все пак да не забравяме, че същите са култивирани и тренирани там около 100 години. Въобще, много поучително беше...

Но вече е ясно и друго –

че България днес

 

е отново в едно крайно трудно положение, отново заради Македония, или по-точно – заради онова, което сърбокомунизмът сътвори от нея, окупирайки я преди толкова време – една озлобена към България територия, в която омразата и отречението от всичко българско, е била основната, висшата, държавотворната политическа позиция в тази страна, единствено възможна за евентуален просперитет на гражданина. И още нещо особено важно – отново, както през всичките изминали години, нямаме разбиране или съчувствие сред останалия свят и не е ясно има ли и кой е полезният ход за нас. Едно инстинктивно, вътрешно чувство ми подсказва, че в последния момент ще се огънем. Или - ще ни огънат, като такава възможност виждам откъм страхливеца Борисов, който знаем, че не само е неграмотен по въпроса, а и по всеки друг въпрос, но и много плашлив, особено ако се появи размахан пръст някъде отвън...

Наскоро се случи и нещо още по-странно - по повод решението на България да не даде зелена улица за започване на преговори за ЕС на Македония, някои приятели от Българския културен клуб в Скопие призоваха всеки, който е за ветото, да напусне листите им във ФБ. В същото време, както написа българинът от Гевгелия Живко Чавдаров, „...помошник- министърът на МВР на РСМ Дејан Андоновски, в одговор на МВР на РСМ, рег. бр. 14. 1. 2-2219/3 од 30. 10. 2020 г., предварително заяви, че РСМ уште по-засилено и по-масовно ќе продолжи со системската държавна дискримиинација, геноцид, понижување, прогонување и со физичка ликвидација на граѓаните на РСМ со Бугарско етничко потекло, на симпатизантите на Бугарскиот народ во Македонија, кои јавно се декларират како староседелци, автохтонни припадници на Бугарскиот народ во РСМ”. (край на цитата). Е, кажете сега - такава завършена милиционерска Титова фашистка система трябва ли да бъде в ЕС? И защо? Затова аз призовавам българското правителство да следи зорко какво става с нашите граждани в тази съседна страна и да се намесва веднага и решително при продължаващите репресии към тях! Включително - да информира европартньорите ни за всяко тяхно действие в това отношение! Защото на това трябва да се сложи край! Вече е сигурно, че ако приемем РСМ в ЕС сега, с настоящата обществена атмосфера в нея, ще имаме един особено зъл враг там. Ако се съгласим под нечий натиск, че там българи няма, няма и не е имало български корени на народа във Вардарско, за какви българи тогава ще говорим в Пиринско и какъв народ живее там?

 

И ако по същата

„политкоректна” логика

 

един ден ни се наложи да признаваме и „помашки” език и народност, както периодически се поставя в гръцката страна, то тогава какъв е народа, който живее в половин Южна България?

Имам и няколко ФБ-приятели, които много уважавам, и които категорично са против българско вето за започване на преговори с Македония. Но като че ли тяхното изглежда просто един инат, без да могат да обяснят защо политиката на Титова Югославия, въплътена така ярко и силно и до днес в Македония, трябва да влезе в ЕС!

Може ли традиционна политика на най-голямо озлобление и омраза към съседа да присъства в най-голямата парламентарана зала на Евроконтитента и кому е нужно това!? Не бяха ли други принципите на ЕС?

Малка утеха в тези размисли, в смисъл, че съм на прав път в разсъжденията си, внесе наскорошното участие на експремиера Иван Костов в предаване на Дарик радио. Където той категорично заяви, че комунистическото минало пречи на Северна Македония да изпълнява каквито и да е договори с България - нито декларацията, подписана с Любчо Георгиевски преди години, нито договорът от 2017 г., на базата на тази декларация, се изпълнява от Скопие, каза той.

Като изтъкна, че причината за това са тежките дефицити и зависимости, които имат в съседката ни и които са наследени от комунистическото минало на общата държава Югославия. А позицията на европейските държави по този проблем Костов определи като „незаитересовано безразличие”.  

 

И накрая - Костов препоръча

на МВнР по-активна политика

 

към нашите партньори в ЕС, за да стане ясна българската позиция. Изключително важно е да се стартират инфраструктурните проекти - Коридор № 8 и ж. п. линията между двете държави. Защото самият факт, че до този момент това не се е случило, е едно от доказателствата, че Скопие не разбира добросъседството така, както то се разбира в европейските страни, е мнението на експремиера...

И пак към въпроса – кому е нужна в Европарламента държава, в която Титовата югополитика е официална доктрина, която фалшифицира историята на съседите си, а към „източниот съсед”, от когото краде „идентитетот” си, не само не крие, а дори засилва омразата и неприязънта си?

 

(Бр. 20/2020 на „Златоградски вестник”)