Новини

Достойно есть: Величко Пачилов – „на млади години” и на 90

четвъртък, 04 февруари 2021 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Елена СИМЕОНОВА

 

 

Имаше в моята младост и такава песен – „На млади години”. С нея ми изскачат десетки спомени за млади златоградчани, много от които вече ги няма, но отразени в десетки снимки от неотдавнашно време. Именно някои от тези снимки сега ми напомнят и за един съгражданин, приятел и близък човек, който на 20 декември т. г. ще навърши своята 90-годишнина.

 

 Да разкриеш образа на такъв човек пред младите днес, е и сложно, и отговорно. Но може би аз съм по-улеснена, защото е свързан с моето семейство, с част от младостта ми – за времето на другаруването ни, в което той бе пример за подражание и уважение.

Той не парадираше пред нас с познанията си, с интелекта си, а с дружелюбното си отношение към всички нас, всеки искаше да е близо до него и да го послуша. Разказите му за миналото на Златоград още тогава ни впечатляваха и сякаш попивахме с голям интерес. Защото тази любов към нашата история си има своите корени – Величко произхожда от един голям род, известен със своята почтеност и благородство. Неслучайно в музея ни е портрета на неговия дядо – Кирко Пачилов, златоградски родолюбец-патриот, дарител на местното образователно дело. А родителите му – Станислав и Надежда Пачилови, са ме възхищавали с интереса им към златоградските родови връзки, спомените за които в техните разкази и днес оживяват в паметта ми. Семейството на Величко активно участва в обществения живот на града – драмсъстави, оперети, вечеринки в читалището, което през 30-те-60-те години на 20 в. е в основата на нашата култура и общество. И Величко не може да скъса с тази своя „пъпна връв” и никога не скъсва с родния си град и хората, с техните празници и делници и чиято история става негова съдба. Защото със своите години той носи и старото, и новото, и любовта, и надеждата на Златоград. В книгите си той е съхранил всичко това, а с миналото, което ни е разкрил, съхранява и устрема на своето поколение към култура и прогрес.

И ако тези няколко реда са един вид поздрав към юбилея на един приятел, нека завърша с малко от песента „Златоградски валс”, писана от Методи Бозов, негов братовчед:

 

„Дойдох пак при тебе, о, мой Златоград,

за стар свиден спомен, за млад свиден блян”.

 

Защото в тази песен е вграден духа и любовта на много златоградчани. А за хора като нашия Величко народът е казал: на такива хора дай здраве, ум и разум, за да бъдат те кураж за поколението ни. Нека и на тези достойни години запази човечността, родолюбието и любовта към родния си край, към своите приятели и близки тук, доказателства за което е давал неведнъж.

Честит юбилей и до нови срещи в Златоград, Величко!

 

(Бр. 19/2020 на „Златоградски вестник”)