Новини

Памет: Едно толкова странно "освобождение"

вторник, 26 януари 2021 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ По повод 107-годишнината от опожаряването на Кукуш от гръцката войска

 

Т. КОСТОПОЛУС

 

 

"Всяка година през юни в град Кукуш (Централна Македония, Гърция) се организират поредица юбилейни празници, наричани Елефтерия (Празник на свободата). Тяхното провеждане следва характерния за цяла Гърция модел, а именно издигането на годишнината от освобождението на всеки град от „чуждо иго” (обикновено османско или българско) до местен национален празник. В случая с Кукуш, град с население 17 000 жители (2001 г.), разположен на 40 км северно от Солун, събитието, което се чества, е влизането на гръцката армия в града сутринта на 21 юни 1913 г., в началото на Втората балканска война, след тридневна битка срещу българските части, укрепени в покрайнините му. В повечето случаи влизането на гръцката армия в даден град наистина се възприема като освобождение, особено, ако преобладаващото население е християнско и ориентирано към „гръцката партия”, съставена от привържениците на Константинополската патриаршия по време на Междусъюзническата война; най-малкото това е картината, която получаваме, като четем личните военни дневници и спомени, оставени ни от гръцките военни от тези дни.

В Килкис (Килкич или Кукуш, както го наричат ​​и жителите му), такова гръцко или прогръцко население, което чака да бъде освободено от гръцките оръжия, просто не е имало; и гръцки, и български източници са съгласни с това. Според тайното преброяване, съставено през август 1912 г. от директора на българското училище Стоян Симеонов, в навечерието на Балканските войни градът е бил обитаван от общо 7.556 души, от които 6300 са класифицирани като “българи”, 1200 като “турци” и 56 като „цигани“; 5731 българи (или 75% от цялото население) принадлежат на Българската екзархия, 550 на Униатската източна католическа църква и 19 на протестантската. Въпреки че обикновено се опитват да занижат числеността на българската общност, гръцките служби и полуофициалната статистика също потвърждава липсата на каквото и да е гръцко или патриаршистко население в града. Нещо повече - “освобождението” на Кукуш е последвано от неговото пълно унищожение: само няколко часа след окупацията му от гръцките войски, Кукуш е изгорен...до основи."

 

(Бр. 18/2020 на „Златоградски вестник”)