Новини

Българска памет: Преди 107 години гръцката армия опожарява до основи гр. Кукуш

неделя, 24 януари 2021 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Атанас ФИЛИПОВ

 

 

На 19. 06. 1913 г. срещу българския град Кукуш се изправят 5 пехотни дивизии, 1 конна бригада и многочислена артилерия, почти половината гръцка армия. Срещу нея се противопоставят 7-8 000 бойци от 29-и ямболски и 32-и новозагорски пехотни полка, с 2 батареи (24 оръдия), 1-а планинска бригада и 2 непълни ескадрона. В неравната битка, още в края на деня българската войска в пълен боен ред се изтегля във вътрешните отбранителни позиции.

 

Главните сили на БА са съсредоточени срещу сръбската армия, като в резерв към Кукуш на помощ се присъединяват единстевено няколко дружини новобранци от серската и драмската бригади. На 20 юни позициите са удържани. На 21 юни, подсилена с нови подкрепления гръцката армия обхожда фланговете на българската отбрана. Изправени пред опасността да бъдат обградени и разбити, българските части отстъпват. След обяд гръцката армия влиза в обезлюдения Кукуш. Последствията, установени по-късно от Карнегиевата комисия, днес в 21 век се определят като геноцид. По признания на гръцки генерал, началник щаб, Кукуш съзнателно е запален и унищожен заради българския му характер. Изгорени са 1846 къщи, 612 дюкяна и 6 мелници. В пламъците на града изгарят останали стари и немощни хора. В областта са разорени и опожарени манастирът „Свети Георги“ и 40 от българските села наоколо. Кукуш и днес, след 107 г., е пример за безграничното гръцко варварство...

На 21. 06. 1913 г. в хода на Междусъюзническата война в Егейска Македония престава да съществува Кукуш, български град с хилядолетна история (според граничния надпис от Наръш, още в 904 г. е в пределите на българската държава).

В историята има примери за войни с унищожени градове. Но за малко от тях историческите факти в 21 век са арогантно преиначени. В октомври 1912 г. Кукуш е освободен от османското владичество, като се въвежда българско военно-административно управление, начело с Тодор Александров. Четиридесет хилядна гръцка армия, подкрепена от многочислена артилерия влиза в обезлюдения град. Според Карнегиевата анкетна комисия, ограбени, опожарени и сринати до основи са 1846 къщи, 612 дюкяни, 6 мелници и хиляди помещения за стопанската дейност на жителите му. Ако през 1903 г. паравоенни андартски формирования извършват колежа в Загоричане, то 10 г. по-късно официалната гръцка държава извършва геноцид над българското население в Кукуш. Гърция подменя историческата истина, като го приравнява с „освобождаване” от българския окупатор. Но кого освобождава гръцката армия, след като над 10 000 жители напускат града с отстъплението на българските войски. Малцината останали стари и немощни хора са избити, или загиват в пламъците и руините на собствените си къщи. Цялото българско население е щяло да бъде избито, ако не беше напуснало града. Спасяват се единствено 300 човека, потърсили закрила в католишката конгрегация „Св. Йосиф”, над която се вее френския флаг.

Официалната гръцка историография мълчи за тези факти. Процъфтяващият през османското владичество Кукуш е унищожен от едни много по-големи варвари! Днешният Килкиш гърците не посмяват да построят върху руините на българския Кукуш! Но в него функционира военен музей, където са изложени военните униформи на „победителите” и пленените трофеи, оръдия на „победените”. Историята се пишела от победителите?! Време е България да изиска от Гърция историята и истината за унищожения Кукуш да се пренапише!

 

(Бр. 18/2020 на "Златоградски вестник")