Новини

Поредната сеч в центъра – твърде брутално и необяснимо

сряда, 20 януари 2021 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

Не минаха и пълни два месеца от лятната сеч на дървета в Златоград и нови пънове светнаха в центъра отпреди броени дни – още няколко големи борови дървета задръстиха главната улица с нарязаните си тела. Читатели започнаха да ни изпращат свои снимки от новото общинско посегателство, които ние пускахме във ФБ-страницата на вестника, където последователите ни и читатели са вече 4990 към 13 октомври.

Хората вече откровено си коментираха, че след като пожарната няма пожари тази година, кметът й намира работа като периодически ги превръща в дървосекачи. Така де, така и така вземат заплати, поне да свършат нещо безполезно за обществото.

И разбирасе, под снимките, изпращани ни от читатели, следваха възмутени коментари от новата публична показна сеч.

Според някои от тях, „...да, явно мълчанието е злато. Браво, златоградчани - гледайте как града ви се превръща в пустиня”.

Или: „Най-достоен за уважение е човек, който е засадил дърво и построил чешма. Такива хора вече почти няма, но такива, които ползват властта си унищожават, има много”.

„Това е гавра с природата, жалко...”, казва друг, и изплаква: „А аз се кълнях във вашия град - че се запазва старината и българщината. Елементарни постъпки от елементарни хора... Нямам думи”.

Но най-красноречиво бе мнението, в което категорично се заключаваше: „Идиотщината герберска наистина няма дъно и при нас. И може би вече трябва да се вика ОСТАВКА пред общината и да се хвърлят яйца по кабинтета на кмета и скапаните му депесарски съветници. След като бетонира всичко зелено около един жилищен блок, сега любимият ни кмет изсича и поредните дървета около него. Живинка да не остане, да няма и птиците къде да кацнат или гнездо да свият - това е явно девизът на последния кметски мандат...”

Тук обаче не прилагаме коментарите от някои други златоградски странички във Фейсбук, тъй като са прекалено и рязко критични, които просто не попадат в страндартите на нашето издание за приличие и нормалност при обществените дискусии...

Защото вижда се, дори и при тях – когато сечта е необходима за дадено ново строителство, например, всеки е склонен да разбира това. Както е например сечта на прекрасните орехови дървета по бъдещата ул. Крайречна, започната тези дни. Но да обявиш за „опасни” най-обикновени градски дървета, дали облика на градския център от близо стотина години и да ги изсечеш, без каквото и да е сондирано обществено мнение, като се съобразяваш единствено от личните интереси и фобии от природата у някои елементарни люде - това вече е твърде неразбираемо за гражданите, а гнева и тревогата им е напълно оправдана.

В кратък разговор с кмета на общината по темата, той посочи наградите, които има общината като „Зелена община”, каза още, че в последно време са засадени около 300 нови дръвчета, за което и ние във вестника неведнъж сме писали. Кметът спомена още веднъж, че изсичаните дървета са опасни. В последните петдесетина години, обаче, не е известен нито един случай на причинена някаква злина, да е станала някаква беля от поизраснало дърво. И по същата логика на предположенията, за „опасни” могат да бъдат обявени всякакви сгради, мостове, шахти и канализации... Затова в такива случаи се търси експертното мнение, а не се обслужват фобиите на разни кръчмари и пр. неграмотни и по правило недобросъвестни лица...

И ако общината наистина иска да покаже, че е загрижена за градската зелена система, въпреки периодическите сечи, които осъществява, нека присътпи към засаждане на „безопасни” дръвчета до всеки светнал пън. И нека пристъпи към спасяване на поне една зелена площ от множеството в града, незаконно и брутално превърнати в паркинги. Само така ще започне да си връща доверието на хората по този проблем. Защото не е достатъчно да изпълняваш и да трупаш актив от големи проекти (безспорно важни, разбира се), а в същото време да превръщаш града си в джунгла от безредие, неугледност и беззаконие. А примери за това – колкото щете.

И последно – не е страшно да имаме стари дървета в града, стига те да са здрави, каквито безспорно са подлаганите на сеч. Защото колкото са по-стари, двойно повече са и по-издържливи, а значи и безопасни. Това означава и плюс за една община, че ги е запазила толкова години. Засега обаче ние предпочитаме да сечем дървета, а да сеем храсти. Всички знаем обаче, че светът често обявява конкурси за „най-старото дърво”, а не за най-добре отсеченото...

 

(Бр. 18/2020 на „Златоградски вестник”)