И този август отново по медиите няма нито ред, който да разкрие гръцките и на Антантата фалшификации на историята. Защото на този ден в гр. Севър, Антантата и Гърция подписват договор, според който Гърция придобива правата за управление на Западна Тракия, съгласно чл. 48 от Ньойския договор.

Подписани са два договора - за малцинствата и за предоставянето на областта на Гърция. Да насочим внимание към втория договор – „Traité entre les puissances alliées et la Grèce relatif à la Thrace” (Договор между Съюзните сили и Гърция относно Тракия, Севър, 10 август 1920 г.).

„...Британската империя, Франция, Италия и Япония, главни съюзнически и асоциирани сили, от една страна; и Гърция, от друга страна, след като се съгласи да признае елинския суверенитет над териториите на Тракия, по отношение на които България, съгласно условията на чл. 48 от Договора за мир, подписан в Ньой сюр сен на 27 ноември 1919 г., се отказа в полза на главните съюзнически и асоциирани сили всички права и титри; и като желаем свободата на икономическа зона на България в Егейско море да бъде гарантирана...“

Според член 48 от Ньойския договор, Антантата трябва да осигури Икономически излаз на България на Егейско море:

...

Чл. 48 „…Основните съюзнически и асоциирани сили се задължават да осигурят икономическия излаз на България на Егейско море. Условията на тази гаранция ще бъдат фиксирани на по-късна дата.“

...

Тук ставаме свидетели на Международен договор с невярно съдържание:

1. До 10 август 1920 г., Гърция не е ратифицирала Ньойския договор и той не е в сила за нея.

  2. До 10 август 1920 г. Япония не е ратифицирала Ньойския договор и той не е в сила за нея. И никога не го ратифицира.

3. До 10 август 1920 г. сенатор Маджиорино Ферарис от фашистка Италия все още не е подписал Ньойския договор. Никога не го подписва.

Севърският договор съдържа клауза с невярно съдържание – той гарантира „Свободата на икономическа зона на България в Егейско море да бъде гарантирана.“

(Бр. 18/2020 на „Златоградски вестник”)