...

Живях в тълпите сам - не ме разбраха.

В мен всичко светло, всичко в мен добро,

раздадох го... Душата ми обраха,

оставиха ми черното тегло...

Посях любов - пожънах срам, вражди!

Напущам веч световните стъгди –

и в теб подирям, Господи, подслона!

Тъй ястреб, от ловеца повален,

издъхва в някой кът усамотен,

с очи, обърнати към небосклона!

(Бр. 15/2020 на „Златоградски вестник”)