На 15 ноември 1885 г. сутринта, настъплението е подновено.

Колоната на майор Гуджев настъпва към Шумадийската дивизия, и въпреки численото превъзходство (9 батальона срещу 16 батальона на сърбите), те са отхвърлени от с. Нишор и хребета Провалия, като отстъпват към река Темска. Отстъплението на Шумадийската дивизия въвлича и Дринската дивизия, вследствие на което колоната на майор Гуджев и отрядът на капитан Паница преминават в преследване. На левия фланг българската войска овладява височината Келташ.

Сръбската войска е напълно разстроена и започва оттегляне.

В сражението при Пирот от сръбска страна загиват 700 души, а 560 са ранените. Загубите на българската войска достигат 1050 убити и ранени и 165 души безследно изчезнали. След убедителната победа при Пирот, на 16 ноември българската армия се готви да атакува Ниш.

В щаба на армията обаче се явява австро-унгарският пълномощен министър в Белград - граф Кевенхюлер, който предупреждава, че при по-нататъшно настъпление българската армия ще срещне австро-унгарски войски. Този ултиматум слага край на Сръбско-българската война.

На 16 ноември 1885 г. България и Сърбия сключват примирие. ЗВ