Новини

От духовната прохлада на Атон, до новия секачески бяс в Златоград

събота, 07 ноември 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Четири мандата сеч на градски дървета и рушене на културно наследство – с това остава в историята на Златоград най-дългогодишната местна управа...

 

Ефим УШЕВ

 

 

Прибирам се тези дни аз от прохладните гори на Атон, въодушевен духовно и нравствено, а ето днес, в горещия 29-и ден на юли, какво да видя – в Златоград общинснкият колективен идиот отново е развъртял резачката и сече ли, сече из града... Първо, както си му е реда, отсякоха и последното останало от предишната сеч дърво до дърводобивната милиция.

 

После, дават по-нагоре, подред - отсякоха боровете между двата блока на главната улица, после красивите дървета пред пицарията, известна сред населението като „пицарията на кмета и областния” – и там вече е гладко и празно...

После общинският колективен идиот се спира пред р-т Кристал и сече единствения останал от предишната сеч бор, както и окастрената до неузнаваемост преди години черница до него... Предстои, казват, да се изсече е де-що има останало и пред сградата на Горубсо, срещу дърводобивната там фирма...

Така че свиквайте, ще се сече и това ще е! Даже много се задържаха, от две години не са секли така обилно и мащабно...

А нека да кажем, че според общинския секач дърветата са големи, на бая години, нищо че са здрави и прави, те били много опасни. И населението от години се тресе от страх, да не паднат, така, изведнъж и да го премажат завинаги, а града да остане без население...

От друга страна, в свое обяснение, кметът заявява, че „тези дървета развиват здрава и дълбока коренова система”, затова били опасни за околните сгради. Хубаво е тогава да уточни как така са опасни от падане дървета с такива здрави и дълбоки корени и кои сгради са така застрашени от тях, след като около изсечените жилищни сгради няма, или пък са достатъчно отдалечени от тях.

Казват още, че ще се посадят други дръвчета, тип колчета, които да чакама да окоренят, белким след двайсетина години дадат сянка, че и въздух... А като пораснат и те – и тях ще отсечем, щото, нали трябва да се намираме на работа...

Общинските съветници, става ясно още, не се занимавали с такива работи като градските сечи - за това отговаряла специална комисия, оглавявана от дирекцията по футбол на чиновниците Любчо и някакъв Саймънд (и такова чужбинско лице сме имало в общината, оказа се).

В предишния брой на вестника, в челната снимка на първа страница, а и още кадри в другите страници, показвахме коли, редовно паркиращи в зелени обществени градинки, с въпрос към кмета на общината по какъв начин или с какъв документ тези обществени площи са дадени за паркинги на частни лица...

Не мина и месец, а вместо кметът да отговори или да разчисти градинките от машините, като дори наложи съответните глоби на нарушителите, започна масовата сеч в същите тези градинки, на големите дървета, под предлог, че били опасни, неизвестно с какво – явно, за да ни покаже кой е тук господарят и за да направи площите за паркиране в градинките още по-големи...

Преди време пък, по искане на редакцията на ЗВ, в града представително проучване за чистотата на въздуха направи специализирана еколаборатория на Басейнова дирекция в Пловдив. И резултатите никак не бяха обнадеждаващи. Имаше и периоди от денонощието, когато въздухът в Златоград е с над 200, при норма 50 мг/м3, замърсеност с фини прахови частици. Което е твърде опасно за здравето на същото това, оплакващо се от опасните дървета население.

Една от причините за такова състояние на въздуха, разбира се, е вкараното преди няколко години в центъра трасе за машинния поток от Смолян и Кърджали към Гърция, който значително замърсява въздуха в града. За разлика от всички останали родопски градове, които си издействаха милиони средства за околовръстни пътища, така че самите им градове да се изчистят от бензини, масла, газове и още повече – от шумове.

Другата причина за мръсния въздух пък е тази, че общината ни, както е тези дни, периодически е обхващана от секачески бяс, оправдавайки се с „искания на граждани”, като сече наред всичко, което някой „сулю” й е поискал да бъде отсечено... Тя, общината, не си „поплюва” и разрешава на „сулювците” свободно да бетонират каквото място си харесат пред блоковете им, по правило зелени площи, а от опит знаем, че всяко бетониране е свързано първо със сеч, после и със строеж на всевъзможни постройки, тип бараки.

И какво да правим сега, в настоящата секаческа вакханалия?

Нямаме си протестиращи, а от София протестиращи не можем за си внесем. Драго ни е, май, че ни направиха овце, немислещи и неговорещи, на нищо нереагиращи, но затова пък - доволно ръкопляскащи! Направо казано – на френски овце ни направиха, за 6 млн. лв. европари. И за да затвърдя това мнение за „овцете”, че те съзнателно се култивират и отглеждат, ще ви кажа за една случка от вечерта, след извършената през деня сеч – прибирам се към къщи, пътьом гледам настелените огромни, здрави, „опасни” дървета, покрай мен минава група момчета, половината загледани в телефоните си, а едно от тях казва: „Ебаси, всички ли дървета ще изсекат тея, бе...?”

Друг обаче, без даже да вдига поглед от телефона си, някак между другото му отговаря: „Да секат бе, тебе кво ти пука? Е...и им мамата скапана...!” Грозно, нали?

А че тази сеч е едно обикновено злосторство, достойно за прокурор природомразие, нежели някаква необходимост обществена, се доказва от факта, че до ден-днешен, до нито един от блесналите из целия град пънове на изсечени дървета, не е посадено ново дръвче... Та такива ми ти работи, с нашите градски злосторници и техните мълчаливи прислужници, драги приятели!

 

(Бр. 14/2020 на „Златоградски вестник”)