Новини

Актуален коментар: Краят на депесарското деребействане на ГЕРБ

четвъртък, 15 октомври 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Българи с една скромна камера и обикновена лодка отиват на един български бряг, но там са посрещнати от група яки мъже, които започват да ги избутват обратно в морето, като същевременно отказват да се легитимират кои са и какво правят там, с какво право блъскат българите в морето и не им дават да стъпят на брега.

 

Става известно, че областният управител на района е заявил в писмо, че това е свободна територия, съгласно Конституцията, а кметът на територията от дълго време обещава да провери защо тази земя е непристъпна, т. е. несвободна за български граждани.

В клипа се дава как български полицай идва и взема личните карти на избутаните в морето българи, но не проверява личните карти на отказващите да се представят яки мъжаги, охраняващи една завладяна част от земята ни от агента на комунистическата репресивна служба ДС, с агентурно име „Сава”, и не дават „чужд” крак да стъпи там.

Това е „картинката”...

След всичко това, обаче, трябва не само една лодка,

 

а десетина-двайсет такива

да отидат и да отвоюват

 

от разположилите се там еничари суверенната българска земя!

За целта имаме министър на отбраната от борческата българска организация ВМРО, която повече от 100 години пролива кръв за български суверенитет и може да прати една морска флотилия, която да се разправи с еничарите с жълти фланелки, охраняващи агентът на комунистическата организация „Държавна сигурност” Ахмет Доган и неговите, неизвестно как придобити имоти.

И така, драги приятели, положението вече не е само до писък!

Положението в страната вече е до спусък!

Дали ще се намерят двайсетината лодки, които да акостират на завладеният от еничарите съкровен български бряг, на който Ботев и неговите четници някога коленичиха и целунаха, преди да отидат на война с тирана, е въпрос на време да видим.

Това сега е въпросът, който е равносилен на това

 

има ли суверенна българска

държава или не

 

Има ли кой да се противопостави на всичко това, в което превръщат страната ни, или отново, както някога, ще трябва да се присвиваме и коленичим, но в съвсем друг смисъл от този на Ботев...

И както във филмчето на Христо Иванов – ще продължават да ни натикват в морето, като едни сираци в собствената си Родина. Затова тук с един хубав колаж на приятеля Иван Червенков реших да онагледя тези няколко реда – за това, че животът ни отиде все да сме на старт, и отново, отначало, нещо като „за кой ли път по нов път”...

Но както беше през 2013 срещу Пеевски, така и сега – 2020, нека е за урок показен, граждански, за това, че всеки, който се заиграе, подмолно или открито, с мафиотската бандитска корпорация, олицетворяваща престъпността и корупцията в България – ДПС/Доган/Пеевски/Гешев/Цацаров, и започне да им прислужва, незабавно ще бъде изметен от политическата сцена!

Така беше с мадридския мошеник на КГБ, така беше с депесарската прислужница БСП, ще стане така и с депесарския прислужник ГЕРБ - никакви церемонии повече!

Който не е научил този урок - че няма демокрация при управление с криминални идиоти, които развращават политически и нравствено страната, просто няма място в българската власт!

Край на „суверенната”, край на „народната”, край на всякаква „особая демократия” – в България най-после трябва да има Европейска демокрация!

С европейска съдебна система, а прокуратурата – към изпълнителната власт, с радикална реформа в нея по препоръките на Венецианската комисия.

И задължително нов прокурор, нов, неполитически ВСС, състоящ се от 9-11 души, а не както сега – една сюрия треперещи от послушание лелички, повече от самото правителство.

И прочие неща, които едно ново правителство ще трябва да поеме, но без ДПС/БСП/ГЕРБ. Трудно, но не невъзможно – да се сложи край най-после на едно тегнещо над нас проклятие, да се спасим от тази воняща корупционна кадесарска клоака! За което най-сетне трябва да се намери български политик и управление, което да свърши това. И нека не ви звучи гръмко, но все си мисля, че за тази работа се търси българският Кромуел. Разбира се, отсега може да се предвиди, че и неговата съдба може би ще бъде същата, като тази на английския крал.

Но нима България не заслужава едно такова себеотречение?

Да напомням ли Левски, Гоце Делчев, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов?

 

(Бр. 14/2020 на „Златоградски вестник”)