Новини

Любопитно: Как децата се плашели от първото дошло в Златоград негърче за слуга

събота, 10 октомври 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Юлия Благоева-ШОПОВА

 

 

Спомням си как преди време в с. Долен беше започнал работа един доктор негър и това се приемаше почти като сензация и много вестници писаха за него. Това обаче не е първият случай на идване на човек от друга раса в Златоград и сега ще ви разкажа един любопитен случай.

 

Много отдавна в Даръдере пребивавал някакъв бей. Семейството му живеело в най-старата Хаджидончева къща, която днес не съществува. Тя се намираше между къщата на Марийка Паскалкина и Хаджитеофановата къща. Помня е много добре, защото съм влизала в двора й. Лятно време кладенецът ни, от който наливаха и съседи, се размътваше и тогава ползвахме вода от въпросната стара Хаджидончева къща.

Беше ми интересна, защото чардакът й, който гледаше към дворната врата, се затваряше с дървена решетка, каквато има и в старата ни църква. Такива решетки слагали по къщите си богатите турци, за да могат жените им да гледат навън, без да може някой да ги вижда, както е според религията им.

Беят имал малък син – Али, а хората наоколо му казвали „Алибейко”. Детето си имало личен слуга и това било едно черно арапче. Всъщност това било негърче, купено от някой източен пазар и доведено тук да слугува.

„Арапчето” било облечено с широки шалвари и с чалма, като от приказките на Шехерезада. Когато излизало на улицата, децата, играещи там, се плашели от него и се разбягвали – няма дете в Златоград, което да не е слушало от бабите си за черни арапи, дракуси и шейтани.

Но неговият господар Алибейко бил изключително глезено дете и ако някое съседско дете се глезело вкъщи, веднага му лепвали прякора „алибейко”. Точно този прякор чух в семейството на Никола Хекимов и тогава попитах откъде идва. И така ми разказаха за бейския син и неговия екзотичен слуга, черното негърче...

 

(Бр. 14/2020 на „Златоградски вестхник”)