Новини

Какво стана после: 4. След края на в. „Рудозем” и малко преди началото на новия „Златоградски вестник”

четвъртък, 17 септември 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Наталия КЕХАЙОВА

 

 

Последният брой на в. „Рудозем“ под редакторското перо на Ефим Ушев излиза на 22 ноември 1989 година. Веска Михайлова, учител по български език и литература, която през 1989-а е била в обществения съвет към вестника, сподели следното: „Ефим дойде в града ни като млад специалист, с нови идеи и желание да работи. Мисля, че си разбираше от работата, статиите му не бяха просто отразяване на събитията, а и пораждаха въпроси за определени проблеми . Комфортно беше да се работи с него - точен, коректен и делови.“

Връщайки се в Златоград, бившият вече редактор  на в. „Рудозем“ веднага се захваща с учредяването на „Златоградски вестник“. Изданието дебютира на 5 януари 1990-а и скоро отпразнува своя 30-годишен юбилей. По този повод се отпечатва и поредицата книги под заглавие „Златоградски страници“, като последният, четвърти том,  излезе в навечерието на 30-годишния юбилей на вестника. Но на мен особено впечатление ми направиха няколко реда от уводната част на „Златоградски страници“, том 1,  които бих искала да споделя дословно: „Без ни най-малка сянка на скромност бих казал, че настоящите томове из историята на Златоград и околията му са наше огромно културно достижение. Защото обединяват и събират усилията на множество автори с техните не само професионални дирения в определени сфери. Те събират в едно и личните гледни точки, страсти и преживявания във времето, за различни, а много често и за едни и същи събития, за да можем днес ние да погледнем през очите на всеки автор, да съпоставим или опресним своите знания по излаганите събития или исторически данни и личности. А „задачата“, (или смисълът, ако щете) на „Златоградски вестник“, е била като една пчелица да събира и съхранява златния прашец на времето, който в даден момент да изнесе и представи пред обществото и идващите поколения. И само това да бе сторило местното ни изданийце, то мястото му в културната история на града е непоклатимо. Защото няма движение напред без памет...“ Рудоземското издание след Ефим Ушев е поето от Христо Андреев.

По наличните запазени броеве, които открих, вестникът продължава да се издава едва до 1992 г. Но макар и с толкова кратък живот, в него също могат да се открият материали, свързани с културата и миналото на Рудозем, с особеностите на местния говор, както и творби на местни талантливи автори като Петър Дидов, Миглена Георгиева, Христо Андреев,  интересни исторически сведения за околностите на Рудозем.

„Без публикациите в този вестник не може да мине едно бъдещо изследване на историята и културата на Рудозем“ – твърди и самият редактор Ефим Ушев. Имах удоволствието да се свържа и с поета Петър Дидов. Той на драго сърце разказа спомени, свързани с първия вестник на Рудозем и неговите редактори. По-възрастните ни съграждани го познават като първия председател на СДС в Рудозем.

Както стана ясно вече, някои от най-ранните му стихотворения са публикувани във вестник „Рудозем“, преди да настъпят политическите промени.

„Един интересен факт, свързан с моята поезия, е следният: малко след 10 ноември 1989 година аз посетих редакцията на вестника и дадох последното си тогава стихотворение, което се нарича „Безсъница“. Всъщност по-късно заглавието на това стихотворение стана и заглавие на моята стихосбирка. Спомням си, че Ефим го пусна за публикуване за следващия плануван брой и заедно с него пусна и молбата си за напускане от позицията, която заемаше. Той се справяше прекрасно с работата си, защото е изключително интелигентен и много добър човек при това. Когато излезе от печат последният брой, той вече си беше в Златоград. Мина известно време, бях избран за председател на СДС и един ден се засякох с Христо Гиневски, който беше председател на градския комитет на БКП, и той ми каза: „Ако знаеш това твое стихотворение каква суматоха произведе тогава в Областния комитет на партията в Пловдив…“ Петър Дидов посочи, че „Безсъница“ е  посветено на поетесата Блага Димитрова, с която са били добри приятели. Освен това разказа и интересни спомени от срещите си с Николай Хайтов и Дамян Дамянов, с които също са били в приятелски отношения. Поетът добави, че и след като е станал председател на СДС е имал уговорка с новия главен редактор да подготвя по една политическа статия за всеки следващ брой на вестник „Рудозем“. И всъщност, след стихотворението „Безсъница“, Дидов е публикувал само политически анализи в рудоземския вестник.

 

***

Разработването на темата за първия вестник „Рудозем“ отключи интересни реакции. Мнозина от по-старото поколение свързаха издаването му с онзи романтичен етап от живота си, който е бил свързан с голяма доза ентусиазъм.

Последвалите политически бури, развихряли се през годините обаче, са довели нещата до там романтизмът трайно да отстъпи място на разочарованието. Тъжна е и равносметката, че днес вестникът може да се открие единствено в институции в Смолян, каквито са Държавен архив и Регионална библиотека. Но пък последното е на път да се промени.

Защото няколко рудоземчани и хора, които отдавна са напуснали града, но го носят в сърцето си, обещаха да проверят дали в личните архиви не е останал някой пожълтял брой на в. „Рудозем“. С тяхна помощ бихме могли да възстановим (поне частично) този пропуск във времето и да го предадем за съхранение в някоя от институциите, намиращи се в нашата община, защото, както вече отбелязахме, „няма движение напред без памет“...

(Край)

 

(Бр. 12/2020 на „Златоградски вестник”)