Новини

Памфлетично: Наистина ли сме „богомили”?

вторник, 15 септември 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Веселина СЕДЛАРСКА

 

 

...Имаме действително вършене на работа и имитация за вършене на работа.

Във второто сме гросмайстори. До такава степен ни изкушава този майсторлък, че дори свършването на работата да отнема по-малко усилия от имитирането, пак имитацията ни привлича.

 

Имаме едно мнение, но печелившо е друго, затова него споделяме.

Уважаваме мъртвите, но не можем да си подредим гробищата, така че да не изглеждат като срамно запуснато място. И хората уважаваме и оценяваме, но само след като умрат. Винаги и така, и иначе, ту така, ту иначе. Работата винаги недоправена, обещанието бързо забравено. А за негативизма и живеенето напук примерите са толкова много, че избирам само последния сред по-мащабните - те ни казват, че това е подпорна стена. Ние виждаме, че това не е подпорна стена. В такъв спор обикновено се разчита да дойдат институциите и с произнасянето на истината да го прекратят. Но – нали помните? – ние на институции не вярваме, те са дяволско създание и от тях не може да се очаква нищо добро. Затова няма смисъл да ги притискаме да се произнасят каква е истината, да търсят виновните и да ги наказват. На дяволските неща не бива да се обръща внимание, те трябва да се отбягват. Дявола можеш да го победиш само като му избягаш. Къде, къде – в Гърция. Там също има море, но няма подпорни стени, а и да има, не са наши, не ни засягат. Освен това Гърция предлага по-малко ядове за душата и повече радости за тялото – а какво повече за едни съвременни богомили!

 

(Бр. 12/2020 на „Златоградски вестник”)