Новини

Интервю ЗВ: Употребата на наркотични веществае сериозен проблем и за нашия район

вторник, 08 септември 2020 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Съдебните битки са нещо изтощително и скъпо, казва по-долу председателят на РС-Златоград Динко Хаджиев, съветвайки преди да се водят дела, да решим проблема с „мирни” разговори...

 

 

През месец юни 2017-а, след като съдия Ирина Кюртева бе преместена на работа в Административен съд в София, функциите на административен ръководител в Златоград пое съдия Динко Хаджиев. Започнал като съдия-изпълнител в Мадан през 1998 г., след две години той е назначен за районен съдия там, а в периода 2004-2014 е негов председател. През 2018 г. най-после ВСС обяви конкурс за избор на управляващ златоградския съд, а единствен кандидат се оказа Сунай Осман от Районния съд в Ардино. ВСС обаче не допусна дори до изслушване Осман и насрочи нов конкурс, след който единодушно избра Динко Хаджиев за председател на РС-Златоград. И както тогава писахме в ЗВ, за назначаването в града ни дойде лично председателят на ВКС Лозан Панов. А сега се обръщаме към съдия Хаджиев с няколко въпроса, след установаването му за постоянно в Златоград.

 

Преди разговора ни, обаче, той ме изненадва с думите, че е бил впечатлен от трите части от разказа в ЗВ с професионалната ми „одисея” в Рудозем – оказва се, че той е родом от това миньорско градче и е гимназист там по времето, когато аз съм бил главен редактор на вестника им. И, оказва се, имаме общи познати, общи спомени от едно и също време. И ето сега, в Златоград, вече чете своеобразното златоградско „продължение” на някогашния в. „Рудозем”...

 

- Г-н Хаджиев, макар и отскоро титуляр в РС-Златоград, вие отдавна гледате дела тук и района не ви е непознат. Изненадва ли ви с нещо той сега?

. Района от ареала на съда го познавам от 2000 г., откогато започнах да идвам като командирован съдия да разглеждам дела, предимно поради отводи на колеги или друга тяхна невъзможност. Така че познавам района, познавам обстановката, познавам добре и колектива на съда. И не мога да кажа, че с нещо ме изненадва – прекрасен град, чудесни хора, напредничави и позитивни. Но все пак, едно е да идваш веднъж в месеца или дори през месец, друго е да си всеки ден с проблемите на един район. Мисля, че бях приет добре, много приятели имам вече от Златоград, имаме перфектни отношения с районната прокуратура и общината, с полицейското управление и гранична полиция. Чисто професионални отношения и добри личностни отношения с представителите на тези институции, което не пречи на професионалната ми работа и така трябва да бъде.

 

- Какво означава един съд да бъде открит за гражданите? Днес честа тема е т. нар. „откритост на съда”...

. Винаги съм приветствал идеята това, което се случва в нашите учреждения, да има публичност за гражданите, да се знае какви дела се гледат, какви проблеми се решават. Например тревожен е фактът, че всяка следваща година не пада броят на делата срещу водачи, употребили алкохол и такива, употребили наркотични вещества. Или пък държат в колата си наркотици... Затова работим с подрастващите и това трябва да се знае от хората, има и ден на „отворени врати” за съда. Но не само тези дни – винаги ученици могат да дойдат при нас и да задават интересуващи ги въпроси, приемал съм по два класа от училищата, когато и цял час не стига за отговори на всички въпроси. Това за мен е откритост на съда, освен това съдебните актове се публикуват на страницата на съда в интернет, всяко разглеждано дело може да бъде посетено от гражданите, защото заседанията по принцип да открити. Изключение се направи по време на пандемията, защото се ограничи достъпа, при закрити врати са онези дела, в които може да излезе нещо от интимния живот на хората. А такива дела има, много редки случаи са делата с класифицирана информация. Но така или иначе заседанията са публични, съдебните актове се качват на сайта на съда, всеки може да влезе и да ги види. Според учителите пък, след един разигран в съдебната зала открит „съдебен процес”, се създава интерес у учениците към практиките на съда, но и научават например какви права имат по Закона за защита от домашно насилие, по Закона за защита на детето, научават и какви задължения имат те към своите родители. Разбират и какви наказания ги очакват по Наказателния кодекс, защото често се извършват престъпления, за които не им е известно, че това са престъпления или някакъв вид нарушения. Идеята е не само да се запознаят с всичко това, но и да са сапознати как могат да отстояват свои права, ако пострадат – да знаят към кого да се обърнат.

 

- Да минем малко към по-конкретни неща – как виждате състоянието съда в Златоград, какви проблеми се очертават от делата, които ежедневно се водят и разглеждате?

. Първо да кажем, че ва този етап няма проблем за съществуването на съда, не е застрашен от закриване при евентуална реформа на системата. вярно е, че има идеи за преструктуриране на съдилищата, но Златоград е един пограничен район, при това доста отдалечен от окръжния център. Така че съд в Златоград има вече 100 години, ще има такъв и занапред, в момента работим с пълен щат магистрати, очакваме определяне на конкурс за съдебен секретар.

Откъм проблемната страна, произтичаща от самите водени дела, да кажем, че се водят всякакъв вид дела, но преобладават вещните искове, споровете за собственост на недвижими имоти, които само за миналата година са над 40, един доста голям процент, сравнено с всички останали съдилища в окръга. Те са и най-тежки, но вървят нормално и без проблеми. От наказателните дела преобладават тези с наркотиците - погледнато и по-назад, а и през последната година, те бележат една устойчивост, младите хора явно лесно се поддават към този голям порок. Обяснявам си го с недостатъчно внимание към него в семейството, не се работи навярно по него и в училищата и затова зачестяваме тези беседи с децата, за да обясняваме. Трябва обаче на тези срещи да присътсва и медицинско лице, което да ги занимае с пораженията от здравно естетство - друго е, когато един лекар обясни какво става с човешкия организъм под въздействие на наркотици...

 

- Общото наблюдение от проблемите, съдържащи се в гражданските и наказателните дела, към какви размисли ви водят? Какво очертават те?

. Размислите водят към извода, че проблемите са не толкова регионални, колкото общодържавни. Но в по-малкия район те повече изпъкват и се забелязват, както е например с наркотиците, за които говорихме. И които в наказателните дела при нас преобладават – съхраняване на наркотици и управляване на МПС след тяхна употреба. Периода на засилените кражби явно е отминал, те вече са изключително малко, тежки посегателства над личността почти няма.

 

- А каква разлика може да се направи между делата от Златоград и тези от Неделино – от количестена и съдържателна гледна точка?

. Като количество не може да се прави разлика, дела вървят и от двете общини. От Неделино обаче споровете са много по-сириозни, бих казал дори по-люти. Преобладават имотните дела, но и дребни хулиганства оттам. И по правило, това, което идва от Неделино, не е характерно за Златоград, споровете оттам са с по-голям заряд и емоция. Докато дори и да има спореве, в Златоград няма толкова напрежение между страните, решават се по-спокойно. За мен, който съм работил в друг район и друг съд, разликата е очебийна. И това се дължи не на някаква разлика в стила на управлението в двете общини, колкото на характерите на самите хора, неделинци са по-емоционални. Но и от двете общини периодично се появяват дела за телесни повреди, което става след употреба на алкохол по време и след дискотеки, в малките часове обикновено.  

 

- Воден от опита си на арбитър, наблюдавал толкова хорски разпри и проблеми, какъв съвет бихте дали на хората?

. Съвети обикновено трудно си позволявам, в този разговор споделям впечатленията си. Но бих казал на хората, че съдебните битки са едно доста изтощително нещо и нека преди да водят дела, да се опитат с мирни разговори да решат проблема. Защото щом се влезе в съдебна зала, се харчат много пари и излишна енергия. А един спор води след себе си още няколко след това, напрежението не стихва. Затова и в началото на всяко дело приканвам страните да се спогодят, обяснявам как едно гражданско дело може да породи след себе си и наказателни дела, след сбивания и обиди, и всичко е за сметка на самите хора, те понасят всички негативи.

Разговаря Евтим Цветков

 

(Бр. 12/2020 на „Златоградски вестник”)